Измина толкова време,а ти още ме обичаш.

Измина толкова време,а ти още ме обичаш.

Който се страхува за богатството си, много по-трудно може да познае любовта.

  Измина толкова време,а ти още ме обичаш. 

- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.  

- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.  

- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана с вземането и даването. 

- Но ти се чувстваш нещастна така.

Обричайки себе си, се лишаваш от друг път.  

- Любовта е пътя, останалото са пътечки, по които се губим. 

- Но аз обичам своята работа и семейство. Твоята любов ме притеснява, кара ме да се чувствам задължен за нещо, за което не съм.  

- Щом смяташ, че не си, значи не бива да се чувстваш задължен. Любовта не е задължение. Но защо постави работата пред семейството? Работата е средство да строиш, тя няма за основа любовта. Семейството е построено върху любовта.  

- В работата си се чувствам полезен на повече хора.  

- Ако в живота ти няма любов, не би могъл да си полезен на никой. Ако любовта те изпълва, и само на един човек да си полезен, то е като да си полезен на целия свят.  

- И на кого е полезна тази невъзможна и безсмислена любов?  

- Определенията, които поставяш, не подхождат на любовта. Тя е възможността и смисъла. Всичко извън нея е лишено от тези две неща. Да питаш на кого е полезна, е все едно да питаш на кого е полезен Бог. Любовта е полезна на самата себе си и на всичко, което изпълва, а тя изпълва всичко.  

- Говориш за любовта, като за абстрактно нещо, а аз те питам за любовта, която изпитваш към мен.  

- Няма много видове любов. Тя е една, има различни плодове, но е една.  

- И какъв е плода на любовта към моята персона. 

- Плодът е тишината в мен. Тя е обсебваща и блажена. Там няма буря. Аз те обичам и вече се чувствам ценна. Това е усещане, което трябва да преживееш, за да разбереш. 

- До този плод има и плевели. Ако у теб се ражда тишина, у мен се ражда буря. Твоята любов ми пречи.

- Тогава изгони я, забрани на въздуха да те гали,

живей във вакуум. 

- Искаш да кажеш, че е невъзможно да се отърва от теб? 

- Може да се отървеш от мен, но любовта ще остане, защото е вечна. Тя съществува независимо от теб, но ти си зависим от любовта. Може да отказваш плодовете й, но непременно ще си в любовта. Може да се самоизключиш за любовта, която даваш и получаваш, но ще останеш потопен в нея, защото тя е даване и получаване.Тя е като въздуха. Не, въздухът е неин атрибут.  

- Имам усещането, че се гордееш с любовта си към мен, като че ли е велико постижение. 

-Да, всеки, който е вкусил плодовете й, има достатъчен повод за гордост. И никой друг няма. 

- Престани, живей с тази гордост и скитай като просяк.  

- Усмихни се, усмивката ще победи гнева ти. Не забравяй, че просякът, този, който няма, може да се научи да яде плода на любовта по-лесно от този, който има богатства. 

- Аз нямам богатства.  

- А аз казах ли, че богатството ти пречи? Но трябва да знаеш, че богатство са не само парите, богатство е и славата, интелекта, високия сан, личността... Когато ревностно пазиш всичко това, ти си изпълнен със страх от загубата му. Който се страхува за богатството си, много по-трудно може да познае любовта. И много по-лесно може да загуби това, което има. Ако не се страхуваш, любовта ще дойде и ти ще си истински богат. Не само ще се чувстваш такъв, но ще си богат. А любовта е богатство, което не се губи. 

- Ти живееш в свят, който е нереален, не можеш да оцелееш навън. Любовта, за която говориш, е за небето. Тук, на земята, има други принципи.  

- Не е ли земята част от Космоса? Това, което е валидно за Космоса, не е ли валидно и за Земята? Законите, които си създаваме, са само удобство да се измъкнем от космическите. А то е като да плуваш в море, без да искаш да си мокър. Ние плуваме в любов и това, че сме се заключили, само ни прави нещастни. Но любовта е Бог.  

-Ти си луда.