Филми по истински случай, които ни заблуждават....
Има множество филми по истински случай, но голяма част от тях изкривяват реалните събития. Любим похват на холивудските режисьори е да шибват в началото на даден филм едно „based on a true story“ или „inspired by true events“ и след това да правят каквото си поискат с истинската история за целите на „драматизацията“. В някои случаи откровено прекаляват. Ето един списък с филми, които са твърде далече от реалните събития, по които са правени или от които са вдъхновени:
Смело сърце – филмът може и да е сред любимите ми, но е факт, че Мел Гибсън си е позволил доста волности за по-голям драматичен ефект. Първо, главният герой Уилям Уолъс всъщност е бил благородник, а не прост селянин, както го описва филмът.
Красив ум – лентата разказва историята на гениалния математик Джон Наш, страдащ от шизофрения. Една основна разлика с истинската история е, че халюцинациите на Наш са само слухови, а никога не са били видими, което означава, че 3/4 от показаното във филма е измислица. Отношенията с жена му също са били доста по-различни, като двамата се развеждат, а по-късно пак се женят. Речта на края на филма, когато Наш приема Нобеловата награда пък никога не се е състояла. И докато в лентата се твърди, че той е започнал да взима нови лекарства, в действителност математикът спира да взима каквито и да е лекарства още през 1970г.
Спасяването на редник Райън – в действителност спасяване на редник Райън не е имало. Авторът на сценария се вдъхновил от паметник за жертвите от Гражданската война в САЩ, на който са били имената на няколко братя. Всички герои и голяма част от битките във филма са измислени. Все пак трябва да се отбележи, че началните сцени с десанта на Омаха бийч са доста близки до реалността. Битката в края на филма обаче никога не се е състояла.
Небесно царство – героят на Орландо Блум всъщност е действително лице, но Балиан е бил високопоставен благородник, а не ковач.
Романтичната му авантюра със Сибила също е измислица, а де факто това е една от основните теми на целия филм. Нещо повече, Балиан е по-скоро негативен образ от историята на кръстоносните походи. Прокаженият крал Балдуин ІV, гаднярът Гай и Саладин обаче са действителни лица и повечето от действията им са правилно отразени.
Слийпърс – филмът е правен по книгата на Лоренцо Каркатера, който твърди, че е истинска история. Писателят признава, че е променил единствено имената на героите, но не и събитията, които е преживял. Самият филм започва с подобен надпис. До ден днешен обаче не са намерени доказателства, потвърждаващи неговите думи. Твърде вероятно е това е да просто пиар, но пък във всяка измислица има поне малка доза истина.
Добро утро, Виетнам – Ейдриън Кроно, на когото е базиран образът на Робин Уилямс е действителен човек, който наистина е бил радиоводещ във Виетнам по време на войната. Всичко останало обаче е измислица, той като самият Кроно заявява, че ако беше говорил нещата, които Уилямс говори във филма, е щял да бъде изпратен пред военен съд. В предаването му всъщност доста рядко е имало комедийни елементи, а повече се залагало на музиката. Накрая напуска Виетнам по собствено желание.
Гладиатор – ок, факт е, че Ридли Скот не твърди, че филмът е по действителен случай, но все пак се занимава с реално съществуващи императори – Марк Аврелий и наследилият го Комод. Героят на Ръсел Кроул (Максимус) обаче е измислен. Царуването на Комод пък всъщност е 13г., но във филма умира някъде в първата или втората година. Също така Комод не е бил такава долна отрепка и не е убивал баща си, управлението му е било доста успешно, а на всичкото отгоре е бил женен. Повечето от битките във филма пък никога не са се състояли. Накрая Комод умира във ваната си, а не на арената. Със сигурност не особено драматично.
Недосегаемите - класиката от 1987г. е страхотен филм, но се различава доста от истинската история. Базирана е на едноименната книга на агент Елиът Нес, но много от екшън сцените във филма никога не са се случвали или просто са преувеличени. Ролята на Нес и екипа му от „недосегаеми“ в осъждането на Ал Капоне не е била толкова голяма, тъй като целта им е да осъдят мафиотския бос за нарушаване на закона за „сухия режим“. Най-голяма заслуга за осъждането на Капоне има Франк Уилсън, който разкрива данъчните нарушения.
Мисисипи в пламъци – филмът е базиран на истински случай – убийството на трима чернокожи защитници на гражданските права. Разследването на ФБР обаче не протича, както е представено в лентата, а и двамата агенти във филма всъщност не са базирани на реални лица. ФБР като цяло не е
чак толкова заинтересувано да открие убийците. Все пак накрая те са разкрити, но не по начина показан във филма, а чрез един добър стар метод – подкуп.
Последният крал на Шотландия – героят на Джеймс Макавой е измислен и като се има предвид, че около него се върти почти цялото действие, може да се каже, че и самият филм попада в категорията „фикция“. Героят му е в малка степен базиран на Боб Астълс, който обаче нито е бил доктор, нито е бил шотландец. Иначе кралят на Уганда Иди Рамин е действително лице и всички събития по време на неговото управление наистина са се случили. Угандийският лидер е бил жесток и доста луд, което си е присъщо на африканските крале.
Патриотът – Мел Гибсън размахва американското знаме и избива сума народ, а образът му е базиран на истински човек. Само че в действителност този човек е обичал да коли невъоръжени индианци и да изнасилва робините си, а и никога не е убивал собственоръчно цял военен полк. Факт е, че тази част от живота му не става за филм. Даже заключителната битка в действителност е загубена от американците, за които се бие, а не обратното.
Фарго – макар че класиката на братя Коен започва с уверението, че това е „истинска история“, всичко в нея е измислица. Режисьорите все пак потвърждават, че са се вдъхновявали от истински истории, които са превърнали в една измислена. Героите естествено не са реални лица. Братя Коен все пак твърдят, че убийствата действително са се случили, но не и в Минесота, както е показано в лентата. Главното вдъхновение за филма е жестокото убийство на Хеле Крафтс през 1986г.
Амадеус – филм за съперничеството на Моцарт и Салиери. Само че съперничеството им е било далече от описаното в лентата. В действителност двамата са се уважавали и дори са били приятели. Салиери определено не е бил виновен за смъртта на Моцарт. В наши дни се смята, че композиторът е, починал от бъбречно заболяване или инфекция, като теориите за отравяне са отхвърлени. А и самият образ на Моцарт във филма като цяло не е особено достоверен.
300 – от къде да започна? Първо, спартанците със сигурност не са се биели полуголи, а по-скоро са били тежковъоръжени войници. Второ, в битката в прохода Термопили едва ли са участвали същества, излезли от нечие болно въображение,
а Ксеркс определено не е бил висок близо 3 метра. Трето, спартанците хич не са били толкова готини и на всичкото отгоре са били неприкрити педофили. Четвърто, филмът не споменава нищо и за голямата морска битка между гърци и персийци, състояла се успоредно с тази в Термопилите. Все пак „300“ е правен по комикс, което обяснява много неща.
Банков обир – филмът е вдъхновен от действителен обир от 1971г. и твърди, че показва „истината“ и реалната цел на обирджиите, която остава потулена от властите. Голяма част от съдържанието му обаче си остава фикция, а и липсват доказателства, които да потвърдят думите на авторите на сценария. Истината вероятно е, че обирът не е имал някаква специална цел, различна от задигането на колкото се може повече пари и скъпоценности. По реалистичен начин все пак е отразен методът за извършването на обира – прокопаването на тунел и разговорите по радиостанциите, които дори са записани от случаен човек.
Пърл Харбър – очевидно Майкъл Бей не е голям поклонник на историческата точност. Главните герои във филма са напълно измислени, а в самото нападение над Пърл Харбър има множество несъответствия, като например, че американците свалят много по-малко противникови самолети. Факт е дори, че американците са разбрали за атаката няколко часа преди тя да се състои, но въпреки това не са направили нищо, за да се подготвят за отблъсването й. Командващият адмирал Кимел пък не е играл голф по време на нападението.
21 – историята на отбор от суперматематици, които печелят купища пари от броене на карти на блекджек. В действителност почти всички членове на отбора са били азиатци, което явно не се е харесало на Холивуд. Отборът пък е воден не от един, а от трима души, като нито един от тях не е бил професор. Особено големи са различията между главния герой Бен и неговия прототип Джеф Ма, който всъщност произлиза от богато семейство и не е имал връзка със „съотборничката“ си.
Преследване на щастието – лентата си позволява редица отклонения от реалния живот на Крис Гарднър. Преди да стане брокер той не е инвестирал всичките си пари в странни медицински уреди. Във филма не се споменава нищо за неговата наркозависимост и за това, че е изневерявал на жена си. На Гарднър не му се е налагало да сглобява кубчето на Рубик, за да бъде приет на интервю за работа. Главното разминаване между филма и действителната история на Крис Гарднър е във взаимоотношенията със сина му. Тогава той е бил едва двегодишен, а Гарднър не е бил добрият баща от филма, тъй като в първите месеци на тренировъчната програма малкият е бил с майка си, а Крис въобще не го е посещавал.
Призракът и мракът – вдъхновен от истинската история за лъвовете-убийци от Тсаво, Кения, филмът показва как Майкъл Дъглас и Вал Килмър се опитват да видят сметката на двата хищника. Героят на Майкъл Дъглас обаче е напълно измислен, а и лентата си позволява редица други сюжетни волности. Лъвовете в действителност са виновни за смъртта на много по-малко хора и дори те самите са претърпели промени във филма, тъй като там имат гриви, а в действителност такива при тях са липсвали.
Титаник – за съжаление на много почитателки на филма, героите на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет не са истински, което означава и че всички събития, с изключение на потъването на кораба, са измислица. И ролята на
Били Зейн очевидно не е базирана на реален човек. Все пак някои от героите действително са били на кораба по време на злощастното му потъване, но филмът не твърди, че е отразил достоверно техните образи и действия.
Бягството – филмът е вдъхновен от книгата на поляка Славомир Равиц, който твърдял, че историята е истински. По-късно обаче са намерени доказателства, че той лъже, тъй като макар да е бил за кратко в Гулаг, никога не е бягал от там. През годините са се появявали и други хора, които заявявали, че Равиц е откраднал тяхната история, но в наши дни вече е невъзможно да бъдат доказани техните думи. Дори и в тази история вероятно има доза истина, но като цяло филмът си остава в графата „фикция“.
Фрост/Никсън – един интересен филм за едно уж от най-паметните интервюта в историята, в което бившият вече президент на САЩ Ричард Никсън в крайна сметка си признава участието си в скандала „Уотъргейт“. Лентата показва събитията като битка, в която журналистът Дейвид Фрост се опитва да изкопчи самопризнанието от майстора в дебатите Никсън. Истината обаче е по-различна – целият дебат е предварително подготвен от двамата и внимателно инсцениран. Има доказателства, че бившият президент участва с дял от печалбите от интервюто, което не е споменато, а Фрост всъщност не измъква кой знае какво самопризнание, тъй като Никсън само заявява, че е разочаровал народа, но не и че е извършил престъпление.
Мюнхен – филмът представя как след атентата на Олимпийските игри в Мюнхен от 1972г. специален отряд от израелски агенти проследява и убива голяма част от лидерите на палестинската терористичната организация „Черният септември“. Базира се върху историята бивш агент на Мосад, която пък е пренесена в книга на канадски журналист. Има множество съмнения дали историята и участието на този агент в операцията са автентични, тъй като липсват конкретни доказателства. Ако оставим това настрана, убийствата на палестинските терористи са пренесени достоверно на екрана, но не и угризенията на израелските агенти (нещо, заради което авторът на книгата критикува Спилбърг), а това е основната тема на целия филм. Смята се също, че екипът е бил много по голям от едва петима души, самата подготовка на убийствата е била по-различна, а и някои сцени са напълно измислени. Накрая операцията по отмъщението е прекратена заради инцидент в Лилехамер, при който е убит невинен мароканец, което не е показано в лентата.
Моята седмица с Мерилин – филмът се промотираше като базиран на истинска история, но всъщност сценарият е основан единствено на дневниците на Колин Кларк. Много хора близки до Мерилин Монро открито се съмняват връзката между актрисата и Кларк да е истинска. Подкрепени са и от един интересен факт: Кларк първо публикува дневникът си, който описва работата на снимачната площадка по филма The Prince and the Showgirl и впечатленията му от Мерилин Монро и Лорънс Оливие. Десетилетия по-късно Кларк публикува и втори дневник,
в който описва романсът между него и актрисата-секссимвол в продължение на една седмица (в първия си публикуван дневник той е „пропуснал“ да пише в този период, обяснявайки, че е бил твърде зает). Цялата тази история изглежда твърде нереалистична – все пак кой би пазил в тайна толкова дълго време връзката си с една от най-красивите холивудски актриси.
Мъже на честта – филмът разказва история, инспирирана от живота на Карл Брашиър, който се превръща в първия чернокож, получил най-високия ранг сред водолазите в американската армия. Брашиър е трябвало да изтърпи множество расистки обиди през време на обучението си, което е основната тема на лентата. Сценарият обаче си позволява множество волности, като най-голямата от тях е, че образът на Робърт Де Ниро е напълно измислен. Много от останалите лица и събития във филма също са плод на фикция. Факт е обаче, че Брашиър губи крака си в нелеп инцидент, но после се връща към задълженията си, макар и не толкова драматично, както е показано.
Урагана – филмът за боксьора Рубин „Урагана“ Картър може и да е въздействащ, но историята му е разказана изключително едностранчиво, тъй като сценарият е базиран на автобиографията му. Картър е осъден за тройно убийство, но твърди, че е натопен и се опитва да привлече общественото мнение на своя страна. В интернет можете да откриете множество материали за това как са изкривени фактите в лентата в полза на героя на Дензъл Уошингтън. Картър не е бил боксьорът, описан във филма и дори неговият опонент в една от сцените по-късно осъжда продуцентите , тъй като е показан като незаслужен победител в техния мач. В действителност, срещу Картър е имало планина от доказателства, посочващи го като извършител на убийствата, полицията е търсила именно него по описание във въпросната нош, той не успява да мине успешно детектора на лъжата, а главният детектив не е бил отмъстителна гад, каквато е във филма. Ролята на канадците също е крайно преувеличена и всъщност те не намират важно оневиняващо доказателство – такова няма, а Картър е освободен след време с мотива, че срещу него не е бил проведен справедлив процес.
Да откриеш Невърленд – една сърцераздирателна история за познанството на драматурга Джеймс Бари със семейството, което го вдъхновява да напише „Питър Пан“. Много от действителните събития обаче не са предадени правилно на екран. Първо, Бари е бил почти джудже – около 1.50 м висок и със сигурност не толкова привлекателен, колкото Джони Деп. Второ, съпругът на Силвия Дейвис е бил все още жив по време на събитията във филма, което автоматично означава, че отношенията й с Бари са били по-различни от показаното. Трето, най-малкият син на семейството липсва в лентата. Четвърто, филмът компресира събития, случващи се в продължение на 13 години в много по-кратко време (около една година). Изниква въпросът е дали интересът на Джеймс Бари към това семейство, не е породен от това, че драматургът е бил педофил. Във всеки случай повечето доказателства сочат, че това не е вярно, а Бари просто е бил дете по душа.
Ип Ман – въпреки че се промотира като филма за учителя по бойни изкуства на Брус Лий, „Ип Ман“ добява множество събития, които никога не са се случвали. Много хора го описват като „приказка“ и са прави – Ип Ман е бил доста
по-различен от показаното в лентата, която го представя едва ли не като национален герой. Правилно е отразено поне, че той е бил китаец и е бил адски добър в бойните изкуство, а за останалото… Явно не само в Холивуд прекаляват, когато става дума за хиперболизиране на даден реален човек.
Последният самурай – едва ли някога Япония е наемала американци за модернизирането на армията си, така че е трудно да си представим как точно героят на Том Круз би попаднал на подобно място. Също така самураите са били доста по-неприятни хора от представеното във филма и често дори тероризирали местното население.Други филми, които са в несъответствие с историческите събития:
Враг пред портите, Влюбеният Шекспир, Анонимен, Студената планина, JFK, Мостът над река Куай, Безстрашен, Пеперудата, Спартак, Идалго, Страстите Христови, Бони и Клайд, Казанова, Бъгси, Подводница U-571, Двойникът на дявола, Монгол, Александър, Елизабет, Френска връзка, Помни „Титаните“, Най-добрият изстрел, Девета рота и др.
