Бъдни вечер е! Какво не трябва да забравяме в навечерието на Коледа.
Днешният ден – 24 декември, се нарича Бъдни вечер, защото днес молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва в огнището специално отсечено дърво, наречено бъдник (или още коледник/прекладник), което преди това трябва да се мироса. То представлява отсечен ствол от дърво, което според християнските традиции трябва да се постави в огнището или камината и да гори през цялата нощ. Светлината и топлината от него символизират раждането на новото Слънце и Исус Христос. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета, или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието. Пепелта пък се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите.Трапезата на днешния ден е празнична. Според обичая тя се нарежда върху слама на земята, която се поставя в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. Сламата напомня за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. В четирите ъгъла на стаята се поставя и по един орех, за да се осветят четирите краища на света.Традицията повелява на Бъдни вечер ястията на трапезата да са нечетен брой и да са постни. Те могат да бъдат седем, колкото дните в седмицата или девет, колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната пък държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината. Според обачая, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.Масата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: жито, фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршия, лук, чесън, мед, орехи, плодове, вино. В някои краища правят също тиквеник или зелник. Не бива да се забравя и обредния хляб. На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква тя да е домашно приготвена, тъй като представлява символично жертвоприношение. В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде слагат и дрян за здраве. На масата се поставят и елхови клонки. Не забравяйте да запалите свещи.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата и цялата къща с тамян. По-рядко това прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджули и магьосници отслабва. Преди вечерята се казва молитва.
В различните краища на България празничният хляб се нарича боговица, вечерник, коледник, харман. На трапезата той се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. Първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. От обредния хляб се отчупва и на домашните животни. Момите пък слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета, с които на другия ден се даряват коледарите.
По време на вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджулите житата и да не обрекат селото/града на глад. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината.
От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно. След приключване на вечерята трапезата не се вдига цяла нощ. Според едни това се прави, за да може Бог да дойде и да вечеря, според други – за да не избяга късметът, а според най-малките, за да може и Дядо Коледа да се нагости като дойде да остави подаръците през нощта. Вярва се и че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
На 24 декември имен ден празнуват всички, които носят името Евгени (означава – благороден), Евгения, Жени, Жечка, Благородна, Бистра, Божин, Божана. На Коледа пък именници са Емануил, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина, Християн. Коледните празници завършват със Стефановден – 27 декември.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведните. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
