Човекът, от чието име идва думата “мазохизъм”
Човекът, от чието име идва думата “мазохизъм” - това би била кратката визитка на тази сложна и мрачна личност, за която днес се знае доста малко.
Леополд фон Захер-Мазох се ражда на 27 януари 1836 г. в Лвов, Украйна (тогава градът се казва Лемберг и е част от Австрийската империя). Баща му е австриец, а майка му - украинка.
Животът на Леополд започва
доста трудно - той е слабичко дете и околните се страхуват, че няма да преживее много. Когато обаче
Именно от нея той чува за първи път историите за живота в Галиция (историческа област около днешен Лвов и украинско-полската граница). Тези приказки до голяма степен стават основата на бъдещото творчество на Захер-Мазох като писател. Той дори прекарва известно време като дете в селото на дойката, попивайки песни, приказки и легенди, които години по-късно ще претвори в късите си разкази.
Тези разкази имат голям успех и Захер-Мазох става популярен автор, когото сравняват с Тургенев и Мопасан. Колкото и да е известен с тези си творби обаче, има нещо, с което е още по-известен - той дава името си на мазохизма.
Господарката
И в творчеството, и в живота си Леополд фон Захер-Мазох иска жените да са властни. И, по възможност, облечени в кожи. Най-добре само по кожено палто. (Има се предвид необработена кожа, а не съвременната представа за кожени дрехи - бел.ред.)
Това е цитат от най-известното произведение на Захер-Мазох - “Венера в кожи”.
Кожените дрехи и камшикът са любими символи за Захер-Мазох. Казват, че като видел красива жена, той казвал за нея: “Бих искал да я видя в кожи.”
Въпреки че тази теми са сексуални в своята същност, Захер-Мазох всъщност не пише толкова откровено за секс, колкото например маркиз дьо Сад. Неговите възгледи се опират повече на представите му за агресия и жестокост, проследени през човешката история и психология, отколкото на буквално представяне на един или друг сексуален акт.“Мъжете и жените в самата си природа са врагове; любовта може да свърже един мъж и една жена, но само за един кратък момент… и само за да ги раздели пак и да ги направи още по-отчуждени,” пише Захер-Мазох.
Животът, литературата и жените
Леополд фон Захер-Мазох пише на немски, но растящата му слава през 70-те години на 19 век води до многобройни преводи на други езици. Френските преводи са особено важни - французите дотолкова се заинтригуват от идеите на Захер-Мазох, че френското правителство му дава ордена на Легиона на честта.
Едва ли е нужно да се казва, че мазохизмът на Захер-Мазох не е просто литературна фикция. Той си е част от личността на тази противоречива фигура.
Леополд има две съпруги и неизвестно количество любовници, сред които вероятно най-много си пасва с баронеса Фани Пистор. Толкова си пасва с нея, че двамата подписват договор, който прави Леополд роб на Фани за шест месеца:
“Хер Леополд фон Захер-Мазох дава честната си дума на фрау Фани Пистор да стане неин роб и да се подчинява безрезервно в продължение на шест месеца на всяко нейно желание и заповед. От своя страна тя се задължава да му позволи да посвещава шест часа дневно на своята работа, както и никога да не чете кореспонденцията му или литературните му творби. Фрау Пистор, от своя страна, обещава да носи кожени дрехи възможно най-често, особено когато е в жестоко настроение.”
Именно връзката му с Фани Пистор става основа за “Венера в кожи”. Както в истинския живот, така и в книгата двамата пътуват до Италия, като “господарката” се вози в първа класа на влака, а “робът” - в трета. През голяма част от времето им заедно героят от книгата - и съответно авторът в истинския живот - моли господарката си да се държи зле с него и да го налага с камшик.
На друго място в договора между Фани и Леополд се казва: “Робът ще се подчинява на своята господарка с пълна покорност и ще посреща с възторг всяко нейно благоволение като ценен дар; той няма да иска любовта й, нито ще иска правото да бъде неин любовник.”
И още: “След тези шест месеца този период на робство ще се смята и от двете страни за нещо, което никога не се е случило, и те няма да говорят за него. Всичко случило се ще бъде забравено, а любовната връзка ще бъде възстановена.”
Въпреки че Фани доста вдига летвата, втората съпруга на Захер-Мазох - Аурора Румелин - не остава по-назад. Този брак се оказва също толкова бурен - и изпълнен с камшици и кожи, - колкото и предишната връзка на Захер-Мазох с баронесата. С Аурора Леополд също подписва договор, в който тя казва: “Твоето тяло и твоята душа ми принадлежат и дори и това да ти причинява огромно страдание, ти ще подчиниш чувствата и усещанията си на моята власт”.
Освен камшиците, друга страст на Захер-Мазох била да намира за жените си мъже, с които те да му изневеряват. Унижението допълвало усещанията от кожите и камшиците.
Мазохизмът
През 1890 г., докато Захер-Мазох е още жив, немският психолог, невролог и сексолог Рихард фон Крафт-Ебинг измисля термина “мазохизъм”, с който нарича “психосексуално разстройство, при което еротичното удовлетворение се постига чрез понасяне на болка; количеството на болката може да варира от ритуално унижение със съвсем малко насилие до жесток бой с камшик или други удари; докато болката може да доведе до определена сексуална възбуда при много хора, за мазохиста тя се превръща в основна цел на сексуалната активност.”
Захер-Мазох не е много щастлив от факта, че на него е наречено, както казва Крафт-Ебинг, едно сексуално разстройство. Той дори намира асоциацията за невярна и смята, че тя ще навреди на литературната му кариера, защото хората ще започнат да свързват творбите му само със сексуални перверзии.
Оказва се прав. Днес името на писателя се свързва предимно с мазохизма, а за много хора дори е неизвестно.
Образът на Захер-Мазох писателя се оказва затъмнен от Захер-Мазох мазохиста.
А всъщност по време на литературната си кариера Леополд е бил уважаван и харесван из цяла Европа и никой не гледал на него като на някакъв перверзник. Напротив, той е известен с кратките си разкази, утопичния си хуманизъм, съчувствието към бедните и нещастните и чувствителността си към несправедливостите на живота.
Мрачният край
По някаква зловеща ирония животът на човека, който дава името си на любовта към болката, завършва доста трагично. Знае се, че през последните години на живота си той е с влошено психическо здраве, но обстоятелствата около смъртта му са доста неясни.
Едната история гласи, че през 1895 г. съпругата на Захер-Мазох го намерила в кабинета му заедно с тялото на удушената му котка. 59-годишният писател държал мъртвата котка в скута си, а ръцете му били кървави, вероятно издраскани от котката, която се е борила за живота си. Малко след тази случка Захер-Мазох починал.
Другата история казва, че след този случай той не е умрял, а е бил затворен в лудница, където живял още 10 години.
Историята
Какъвто и да е бил краят на живота му, Леополд фон Захер-Мазох оставя името си в историята, макар и не по начина, по който сам би искал. Неговата “Венера в кожи” се превръща във вдъхновение на няколко филма и на песента на Velvet Underground 'Venus In Furs':
