четвъртък, 31 декември 2015 г.

Откъде идва ритуалът за наздравица с чукане на чаши....

Тостовете в миналото са гонели злите сили и са доказвали, че в чашата няма отрова.
Вдигането на наздравица днес е ритуал, съпътсващ човешките позитивни емоции, действие, с което желаем здраве на хората, седнали на една маса. То съпровожда щастливите събития, символизира постигнатите цели и пожелава за вбъдеще всичко да върви на добре. И докато в Европа наздравица се вдига само с алкохол, то в САЩ е прието, че може да се направи дори и с безалкохолна напитка, стига наистина да си заслужава този чисточовешки акт на близост. Журналисти от Франс Прес (АФП) впрегнаха сили да потърсят какъв е първоизточника на ритуала и защо е останал жестът с чукането на чашите.

Много истории се свързват със звука на църковната камбана като символ за прогонване на злите сили и лоши духове. Затова в средновековието при събиране на компания, която отваря душите и сетивата си се е вдигал тост, който пъди злините, да не обладаят човек докато е
открит пред света.
Друго обяснение, датирано отново през тъмните векове, е опитът да се предпази човек от отравяне. В дворцовите среди отровата е била един от основните начини да се погуби конкурентна личност – действие модерно и често срещано сред знатните особи. При събиране на масов пир се е вдигала огромна наздравица. Тогава чашите са правени предимно от дърво, затова не е съществувала вероятността някоя от тях да се счупи. Всеки е засилвал със замах питието си в груповия тост, така че да може напитките да се смесят помежду си и ако в групата има тровител, той да не понечи да пие и да бъде разобличен.
Част от този акт е останал и до днес и може да бъде намерен в традицията на всяко събиране домакинът да вдига тост и да отпива първи от алкохола, който сам е сервирал на гостите си. Така е ясно, че няма да ги отрови.
В Древна Елада и Рим, където виното от край време е на особена почит, се смятало, че чрез медените звуци на тоста се позволява на гроздовия елексир да настрои трептенията на тялото и духа спрямо собствените си вълни. За тези култури от особена важност бил и вида на чашите, като различните класи хора си личали по съда, от който отпиват виното си.Рецепти срещу махмурлук от целия свят
В Япония от столетия съществува специална етикеция за наздравицата. Ако тост се вдига с приятели и равни по ранг хора, чашите се държат на едно ниво. Колкото повече човек чувства преимуществото на събеседника си, толкова по-ниско държи своята чаша за сметка на неговата. Крайния вариант на
тази наздравица е когато някои се чувства достатъчно нисш пред другите, че дори да допре съда си до техния. Тогава просто го протяга леко напред, за да изрази уважението си. 
 
Защо казваме "НАЗДРАВЕ", когато кихне някой?
Преди много време хората смятали, че има връзка между името и кихането.
У някои племена съществувал обичай жрецът или знахарят да произнасят безкрайна поредица имена, докато бебето кихне. Това било знак за истинското име.15 факта за пръдните... Други племена вярвали, че враг използва името на кихащия, за му стори зло. Ако някой обаче бързо казвал "наздраве", злото било отблъсквано.