Историята на св.Валентин и Факти за празника.

14 Февруари / Имен ден: Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя
За самия св. Валентин се знае малко, а информацията е откъслечна. Е, като се порови малко човек, открива следното...
На всеки 14 февруари по цял свят влюбените си разменят клетви за вечна вярност, бонбони, цветя и подаръци, и то все в името на св. Валентин. Но кой е мистериозният светец и защо празнуваме този празник? Историята на св. Валентин е забулена в тайнственост.
Днес католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний, всичките измъчвани и преследвани. През III в. настъпили тежки времена за Римската империя, управлявана от жестокия император Клавдий II. По онова време той спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напускат любимите си и своите семейства. Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи Валентин тогава бил свещеник в Рим. Заедно със св. Мариус те помагали на мъчениците християни, наблъскани в страшните римски затвори и тайно бракосъчетавали влюбени двойки. За тази си дейност св. Валентин бил арестуван. Императорът го осъдил на смърт. Той трябвало да бъде пребит с тояга, а след това да му се отреже главата. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда. Според една от многото версии на легендата Валентин сам пратил първата валентинка. Докато бил в затвора, светецът се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и облекчавала мъките му със сладки приказки. Преди смъртта си, както се твърдяло, той й написал писмо, което подписал "Твой Валентин" - израз, който се използва и днес. Светецът умира на 14 февруари 269 г., а през 469 г. папа Юлий обявява този ден за празник на любовта в негова чест. Според друга легенда на 14 февруари в Древен Рим се чествал празникът на благородната Юнона - римска богиня,

почитана като пазителка на домашното огнище. На следващия ден, 15 февруари, пък бил празникът на Луперселия. Животът на младежите и девойките бил строго наблюдаван и доста изолиран. Затова те си имали свои собствени обичаи и традиции. Един от тях повелявал младите момчета да рисуват имената на своите любими. В навечерието на фестивала Луперселия имената на римските момичета бивали написвани на къс хартия и поставяни в делви. Всеки младеж изтеглял име на момиче от делвата и го придружавал по време на фестивала. Понякога събраните двойки оставали заедно цяла година, често дълбоко се влюбвали и след това минавали под венчило. Макар според легендите за Валентин истината да е мрачна и тъжна, историите безспорно наблягат на притегателната му сила и обаяние на състрадателен, героичен и изключително романтичен образ. Не е изненада, че през средновековието Валентин е бил един от най-известните светци в Англия и Франция. Така св. Валентин се превръща в патрон на любовта и покровител на брака.

Как празнуват по света
Само САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили св. Валентин за национален празник. Това, обаче, не пречи в много други държави да има различни обичаи. Тук сме разгледали една малка част от тях:
Във Великобритания повечето вестници и списания публикуват различни песни, стихове и сонети относно празника В Уелс правят "дървени любовни лъжици", които се раздават като подаръци на 14-ти февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: "Отключи сърцето си за мен"
В Шотландия правят фестивал по случай св. Валентин. Младите самотни хора пишат

имената си на лист и след това се тегли жребий, който съчетава самотните мъже и жени в двойки. Ето как много млади двойки са станали семейства именно заради този празничен ден. Фестивалът продължава с бурни танци, а понякога - и с размяна на подаръци.
В Италия навремето се празнувал Пролетен фестивал, провеждан на открито предимно от младежи. На фестивала свирела музика, пеели се песни и се четели стихове. В Торино все още има обичай годежите да се провеждат именно на тази дата. Също така ден преди св. Валентин хората си накупуват сладки и бонбони, с които украсяват домовете и най-вече трапезите си.
Германците са по-непретенциозни към този празник... По принцип те си раздават валентинки и подаръци по всяко време на годината... За тях е достатъчно просто да се почувстват влюбени
Французите, обаче, имат цяла церемония за незадомените, които трябва да се нарисуват (или снимат) и да окачат снимката си на вратата на своите възлюбени. Ако половинката не ги харесва, трябва да изгори портрета до залез слънце. Специални поздравителни картички (cartes d'amities) се разменят по английски тертип.
В Дания предпочитат "невидими" картички, т. е. картички, чиито надписи се появяват само когато се доближат до топлина (Вие можете да си направите такива картички, ако пишете с лимонов сок).
В Австралия по време на златната треска съществувал следният обичай - ако някой открие злато в деня на св. Валентин, трябвало да плати валентинките на всички ергени в мината. Разбира се, след като не плащали те, ергените си поръчвали невероятни картички - коприна, сатен, скъпи аромати, златни букви и какво ли не още...
В Австрия пък на св. Валентин момчетата трябвало да представят момичето, което харесват на близките си... използвайки само букет цветя. Цветята и структурата на букета трябвало да изразяват външните качества и характера на момичето.
В Испания всички съпрузи трябвало да изпратят букет червени рози на съпругите си, независимо на какво разстояние са един от друг в момента.
В САЩ освен сладникави картички, се пращат и с по-пиперлив подтекст от рода на "Много си дебела", "Не те харесвам", "Шефе, мразя те" и прочие...
В някои страни, когато млада жена получи дреха от мъж, това е предложение за брак. Ако тя приеме подаръка, скоро се очаква сватба.

В други страни пък хората си гледали на ябълка. В деня на св. Валентин трябва да си намерете ябълка. Разрежете я почти докрай на шест части и си намислете три-четири имена. След това започнете да въртите ябълка, леко почуквайки с пръст по парченцата и въртейки ябълката. Името, което сте казали миг преди някое парче на ябълката да падне, ще е на човека, за когото ще се ожените/омъжите. Когато падне парче, вижте колко семенца се виждат в момента. Това ще е броят на Вашите деца ;-P

Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа
на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, като при хетеросексуалните двойки това се прави обикновено от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те, диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.

Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.

На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж.

Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това "наричане" се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал голият пич Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.