Самотата е вредна колкото и пушенето дори е по-пагубна.

Самотата е вредна колкото и пушенето дори е по-пагубна.

Самотата е също толкова вредна, колкото пушенето и затлъстяването, заяви проф. Джон Качопо от Университета на Чикаго, съобщи в. "Дейли телеграф", цитиран от БТА.

Освен че ни прави нещастни, социалната изолация е вредна за физическото и психичното здраве, показва изследването на учения. Чувството на отхвърленост и липсата на връзки с другите хора повишава кръвното налягане и стреса, разваля съня, понижава настроението и самочувствието и увеличава риска да се развие болестта на Алцхаймер.

Учените са установили, че самотата също намалява силата на волята и упоритостта и променя поведението.

Някои учени определят разликата между самотния и популярния човек като разликата между "пушача и непушача".

Самотните хора водят по-заседнал живот, по-рядко се занимават с физически упражнения и по-бързо се отказват. Освен това са склонни за утеха да приемат повече калории и да ядат повече мазни и сладки храни и да пият алкохол. Постепенно намалява и способността им за самоконтрол и се получава омагьосан кръг. От това поведение до затлъстяването и пропиването има само една крачка, смятат психолозите.

Проф. Качопо, който е сред основателите на новата дисциплина "социална неврология", проследява потребността от връзки с околните хора до еволюционните й корени. За да оцелеят в миналото, хората е трябвало да се обединяват и да отглеждат децата си, а за да преуспеят, им е било необходимо да си помагат и да проявяват алтруизъм.

---

Самотата е не по-малко опасна за здравето от пушенето или наднорменото тегло, вероятно дори е по-пагубна. Психолозите отбелязват, че според последни проучвания липсата на социални контакти не само прави хората нещастни, но и пряко причинява физически и душевни болести.



Чувството на изолация или отхвърленост повишава кръвното налягане, стреса и общото ниво на умора и отпадналост, дори увеличава риска от развитие на алцхаймер.

Паралелно с това изолираността намалява силата на волята, упоритостта и усърдието. Това от своя страна се отразява на способността на хората да се придържат към здравословен начин на живот.

Изследване на Чикагския университет, представено от проф. Джон Качиоло пред годишната конференция на Американската асоциация за развитие на науката, показва, че самотата не само води до поведенчески изменения, но се отразява на нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система.

Самотата вреди не по-малко от пушенето

Според професор Качиоло, от гледна точка на здравето разликата между самотния и „социализирания” човек е сродна с разликата между пушача и непушача.

Той посочва, че изследователите са били изненадани от това колко мощно е влиянието на общуването върху човешкото здраве.

Самотниците по принцип са по-уязвими в здравословно отношение.
Те по-рядко се занимават с физически упражнения, приемат повече калории. За да си създадат усещане за комфорт, консумират повече сладкиши и мазнини.

В същото време самотата понижава самоконтрола, а оттам до злоуботребата с алкохол, например, има само една крачка.

Този кръг от проблеми предизвиква все по-голям интерес в научната общност.

Появи се нова дисциплина – социална неврология

Значимостта на общуването за човешкото здраве доведе до създаването на нова дисциплина – социална неврология.
Проф. Качиоло е сред нейните основатели. Според него, потребността човек да общува със себеподобните си има дълбоки еволюционни корени.

В миналото, за да оцелеят и дори да отгледат децата си, хората са имали нужда от обединени усилия. Сътрудничеството и солидарността са се превърнали в безалтернативно условие за развитие.

Според проф. Качиоло, както физическата болка подсказва промяна в поведението (напр. да не се пипа огън), така самотата в процеса на еволюцията е станала своеобразен стимул за развитие, знак за нуждата от „ремонт” на социалните връзки.