ЖЕСТОВЕ - Значението им в различни страни.
Когато посещавате други страни изключително е важно да следите собствените жестове, защото някой невинен жест от нашата култура може да накърни човек от друга култура или да останете неразбран.
ПРИМЕРИ:
Жестът „О’КЕЙ”, толкова популярен в англоезичния свят, има различно значение във Франция – означава „нула”, а в Япония – „пари” .Сочещ нагоре палец означава желание да спреш автомобил („спри”)
или „всичко е наред” в страни като Америка, Австралия, Англия и Нова Зеландия. В Гърция същият жест означава „млъкни, запуши си устата”, а при италианците – цифрата едно (1).Говорейки за себе си
Италианецът изразява недоверие като почуква по носа си с показалеца. А в Холандия същият жест означава, че говорещия или този, за който говорят е в състояние на алкохолно опиянение.
Когато французинът е възхитен от нещо, със събраните крайчета на трите си пръста докосва устните си и високо повдигайки брадичка, изпраща въздушна целувка. Ако същият потрива крайчето на носа си с показалеца, това означава, че не вярва на това, за което говорят.
Движението на палеца в двете посоки означава осъждане или заплаха в страните като САЩ и Италия, докато в Холандия това означава „отказ”.
В някои африкански страни смехът означава изумление или объркване.В Алжир или в Египет нашият жест за сбогуване „махане с ръка” означава „привикване, ела”.
При азърбайджанците ръкостискането е прието само сред мъжете.
Свикнали сме при среща ако човек е седнал да се изправи и мъжете стискат протегната ръка. Но тази форма на приветствие не е при всички народи. За някои този начин на приветствие е странен и неествствен.
Например папуасите приветствайки някого подават ръка, но не я стискат. Пред почетен гост те приклякат.
Сред мусулманите в СреднаAазия съществуват детайлно разработени още през 19-20 век правила за приветствия. В съответствие с тях високопоставените лица първи приветстват по ниско поставените; вървящият приветства сидящият; стопанинът приветства слугите си. Първи протяга ръка по-младия, като се приближава към по-стария с протегнати ръце и съединени длани. Старшият стои на място и изчаква младшият да се доближи до него и да си стиснат ръцете.
В Япония не е прието да се приветстват със стискане на ръце. „Когато види познат, японецът счита за дълг да замръзне на място, бавно да се пречупи в кръста, покланяйки се, така че дланите на изправените му ръце се хлъзват надолу към коленете и замирайки така за няколко секунди повдига само погледа си. Не учиво първи да се изправяш, така че се налага внимателно да се следят един друг.”(Овчинников „Клонче от сакура”).
Например:
Тибетците поздравявайки се, свалят шапката си с дясната ръка. Лявата ръка слагат зад ухото и изплезват език.
В Индия все оше се е съхранил обичая да се слага ръка на сърцето при среща на познати.
Жителите на Кения в знак на високо уважение, плюят по насрещния, а представителите на племето масаи при среща се изплюва, след това плюе върху дланта си и чак след това стиска ръцете на срещнатия.
Жителите на Замбезия пляскат с ръце и правят реферанс.
Едно време китайците при среща с познати са си стискали своите ръце.
Лапландците си търкат носовете.
Латиноамериканците се прегръщат.
Французите се целуват по бузите.
Самоанците миришат един друг.
Жителите на Виена при среща казват „Целувам ви ръка” без да се замислят над смисъла на тези думи.
Жител на Варшава при среща с дама машинално и целува ръка.
Не мислете, че усмивката е естествена проява на човешките чувства. Различните народи възприемат усмивката по различчен начин. Например, при японците усмивката присъства независимо от темата на разговора. Тя изразява първо съгласие със събеседника и добронамереност.
Също така е известно, че при американците за добронамереност се приема само широката лъчезарна усмивка.
Усмивката е една от главните прояви на добронамерено отношение, на човешко участие и внимание. Това е нещото, което всеки желае да види на лицето на събеседника си.
