Най-ужасяващите филми, базирани по реални случаи.
Светът е пълен с мистерии и убийства, които карат малки и големи да оставят лампата включена всяка вечер или да проверяват под леглото за чудовища. Филмите на ужасите пък са най-добри в това да ни оставят будни през нощта, да се стряскаме от най-малкото нещо и да сънуваме кошмари, пише „24 часа“.
Ще се учудите, като разберете, че някои от най-страшните убийци и ужасяващи истории, които сте гледали на големия екран, са правени по действителни случаи.
Представяме ви няколко филма, които ще ви покажат, че страшни неща може да се случат извън света на фантазиите и вашите кошмари. Може би проверка под леглото ви вече не изглежда като толкова лоша идея?
“Екзорсистът”
Едва ли можете да разговаряте с приятели на тема филми на ужасите и някой да не се сети за “Екзорсистът”. Хорърът от 1973 година е един от най-зрелищните в жанра за времето си.
Той проследява историята на 13-годишната Рийгън, която бива обладана от зъл демон. Нейната съдба, а и тази на семейството ѝ са поверени в ръцете на отец Карас и отец Мерин, които са натоварени с нелеката задача да прокудят демона от тялото на девойката.
Най-ужасяващата част обаче е, че филмът е създаден по действителен случай от 1949 година – този на 12-годишния Роби Манхайм, прикрит под псевдонима Роланд Доу. След смъртта на любимата си леля момчето се опитало да се свърже с нея чрез масичка за спиритически сеанси и не след дълго осъзнало, че успяло да направи контакт с отвъдното. В къщата на семейството му започнали да се случват странни неща като необясними звуци, летящи одеяла и др.
Момчето пък заговорило на странни езици и започнали да се появяват разрези и мехури по цялото му тяло, което довело до отвеждането му в клиника за душевноболни. Там след над 30 опита за екзорсизъм на демона група свещеници обявили момчето за изцелено и то се върнало към нормалния си живот.
“Челюсти”
Естествено, нещата са преувеличени като във всеки филм и все пак мнозина ги побиват тръпки при мисълта, че нещо подобно се е случило наистина.
Eдва ли има човек, който да не е гледал или поне да не е запознат със сюжета на култовия филм за акули на един от най-известните кинорежисьори Стивън Спилбърг – “Челюсти”.
И все пак историята разказва за огромна бяла акула, която започва да напада и изяжда плажуващите на измисления остров Емити. Когато кметът отказва да затвори плажовете, убийствата се умножават и всичко зависи от началника на полицията, морски биолог и ловец на акули, които трябва да обединят сили и знания в залавянето на жадуващия за човешка плът хищник.
Филмът се базира на романа със същото име на Питър Бенчли, който от своя страна е вдъхновен от нападенията от акули по бреговете на Ню Джърси през лятото на 1916 година.
По същия начин не се обърнало внимание на първото нападение, но впоследствие 4-ма от 5 души намерили смъртта си след срещата с акулите. През 2001 г. Бенчли отрича нападенията да са вдъхновили романа му, но със
“Кошмар на улица Елм”
Кой е кралят на кошмарите? Фреди Крюгер, разбира се. Злодеят от улица “Елм” причаква жертвите си не къде да е, а в сънищата им, където превръща най-големите им страхове в реалност.
Самият той е с ужасяващ външен вид – кожата му е обгорена и носи ръкавица със стърчащи остриета, с която убива.
Сценаристът и режисьор Уес Крейвън признава, че идеята за филма му дошла от няколко репортажа, на които се натъкнал, докато четял вестника си. В материалите ставало дума за млади и здрави имигранти от Камбоджа, умиращи в кошмарите си, като преди да легнат, се ужасявали да заспят.
Едно от момчетата било на 21 г., син на лекар. Всички в семейството му го карали да заспи, а той отвръщал: “Не, вие не разбирате. И преди съм имал кошмари, но това е различно.”
След като му дали приспивателни и си легнали, мислейки, че всичко е наред, били събудени от викове и трясъци. Когато стигнали до момчето, вече било късно.
Последвалата аутопсия разкрила, че няма причина за смъртта му. Според лекарите това състояние си има медицинско наименование, а именно синдром на внезапната необяснима смърт и покосявало предимно хора от Югоизточна Азия през 70-те.
Самият филм е донесъл безсънни нощи и страх от заспиване на много хора, но няма данни да е смъртоносен.
“Дяволът в Емили Роуз”
Филмът е смразяващ кръвта хорър, който ще ви донесе нужната доза адреналин и ще ви накара да спите с Библия под възглавницата поне за седмица напред.
Отец Ричард Мур е обвинен за смъртта на Емили Роуз след неуспешен опит да екзорсира демона, който я е обладал. Отново ставаме свидетели на ужасяващи сцени на неконтролируеми конвулсии, агресия и пиене на собствената си урина. Това е само част от пъстрия репертоар на 22-годишната Емили.
Това, което не знаете обаче, е, че зад името Емили Роуз се крие това на Анелиз Мичъл – 18-годишно момиче, починало през 1976 година в Бавария вследствие на дехидратация и глад след над 67 опита да бъде екзорсирано.
Нещата обаче не спират дотук, защото заради виденията на монахиня, която твърдяла, че тялото на Мичъл не се разлага, което се смята за знак за обладаване от демон, се наложила ексхумация на трупа, която, естествено, опровергала мрачните твърдения.
“Тексаско клане”
Филмът от 2003 година заслужено си е извоювал репутацията на един от най-добрите филми на ужасите в историята на киното. Не бяха малко и тези, които твърдяха, че не са гледали преди по-ужасяващи сцени на насилие. Заради големия си успех историята му е пренасяна на голям екран няколко пъти.
Накратко, сюжетът разказва за група приятели, на които им се налага да посетят изоставена ферма, без да осъзнават, че точно там ще се сблъскат с най-голямото зло, което са виждали през живота си – Ледърфейс (Коженото лице) и семейството му от канибали.
Истината е, че филмът е слабо базиран на действителен случай и поради прекомерната си насилственост бил забранен в няколко страни след излизането му на бял свят.
Авторът на “Енциклопедия на серийните убийци” Майкъл Нютън потвърждава, че във филма са вкоренени действията на убиеца от Уисконсин Едуард Гийн през 50-те г.
Той свалял кожите от скалповете на жертвите си и носел лицата им, а също така украсявал дома си с човешки останки и дори изработвал вещи от тях. Според Нютън няма доказателство, че Гийн е изяждал жертвите си, но намереното в тигана му сърце на една от тях ни кара да се съмняваме в това.
Когато следователите попитали Едуард Гийн дали е имал намерение да изяде сърцето, той с лека обида отвърнал: “Да не ме вземате за луд?” Сред любимите му аксесоари се нареждат коланът му от зърна на женски гърди и чорапогащник от човешка кожа. Още 2 филма на ужасите са вдъхновени от бруталните му убийства – “Психо” и “Мълчанието на агнетата”.
“Хълмовете имат очи”
Лентата съдържа едни от най-отвращаващите сцени в киното и определено не се препоръчва на тези, които се гнусят лесно.
Семейство Картър тръгват на почивка със своята каравана, но капан насред пустинята поврежда возилото им и те са принудени да търсят помощ. Бащата Боб се отправя към близка бензиностанция и скоро научава, че околностите се населяват от умопобъркани и уродливи канибали.
Това, което следва, е серия от ужасяващи убийства, изнасилвания и ядене на домашни любимци, който могат да ви откажат от жанра завинаги.
Смята се, че историята е вдъхновена от Сони Бийн, шотландец, живял около XV-XVI век. Тъй като не искал да поеме по стъпките на баща си и да стане златотърсач, Сони избягал с приятелката си и се установили в пещера близо до морето. Скоро обаче нямало с какво да се препитават и затова причаквали случайни минувачи и ги ограбвали, убивали и изяждали.
Бийн и жена му имали много деца и внуци, всички заченати при кръвосмешение, което обяснява уродливия им вид.
Според статистики семейството е убило и изяло повече от 1000 души, преди да бъде заловено от крал Джеймс,
“Заклинанието”
Филмът е най-наскорo излезлият и получил славата на успешен хорър. На любителите на ужасите се предоставя възможността да проследят историята на семейство Керълайн и Роджър Перон и петте им дъщери, които се нанасят в обитавана от духове и привидения фермерска къща в Род Айланд през 70-те.
Скоро след настаняването си те биват тормозени от духове и нямат друг избор освен да се обърнат към изследователите на паранормални явления Едуард и Лорейн Уорън с молба за избавление от демоничното присъствие.
Не след дълго обаче Едуард и Лорейн сами си навличат яда на полтъргайста.
Филмът бързо се прослави заради историята си, която е базирана на действителен случай, като дори са запазени реалните имена на участниците в страшните събития.
Истинският Едуард Уорън умира през 2006 г., а 87-годишната му съпруга Лорейн все още е жива. През деветте години, в които семейство Перон населяват обитаваната къща, се сблъскват с лоши и добри духове,
Зетят на Лорейн Тони Спера пък твърди, че филмът описва много точно събитията, травмирали семейството, и че трещенето, хлопането, виденията и присъствието на вещицата са все явления, които наистина са се случили в тази къща.
“Дяволът в Емили Роуз”
“Кошмар на улица Елм”
“Тексаско клане”
“Заклинанието”
“Хълмовете имат очи”
