7 нагласи за висока продуктивност на Алън Тюринг.
"Ако трябва да изброя пет личности, чиито усилия са довели до поражението на нацистка Германия, британският математик Алън Тюринг със сигурност ще е сред тях."
Това коментира
в сайта ArsTechnica Матю Лейзър.
"Постиженията на Тюринг говорят сами за себе си, но начинът, по който той в изживял забележителния си и трагично кратък живот, е по-малко познат. Затова ви предлагам 7 негови качества, на които бихме могли да подражаваме и от които могат да бъдат полезни на всеки съвременен човек", посочва авторът.
Ето кои са те:
1. Опитвайте се да виждате нещата такива, каквито са.
Тюринг е роден през 1912 г. в семейство на чиновник в Мадрас, индийски щат под контрола на Великобритания. Както отбелязва Андрю Ходжис в книгата си "Алън Тюринг: Енигмата" (Alan Turing: The Enigma), бащата на Алън усърдно изучавал живота на индийците. Джон прекарвал десетилетия в учене на всичко възможно за земеделието и здравеопазването. Майката на Алън пък била инженер. Изглежда, малкият Алън е наследил любознателността на родителите си, които често пътували из Индия. В резултат, той се превърнал в "палаво и своенравно" момче, което винаги се опълчвало на по-големите и се стремяло към истината.
Когато г-жа Тюринг трябвало да замине за Индия през 1915 г., тя провела кратък разговор с 3-годишния си син. "Ще бъдеш добро момче, нали?", попитала го тя. "Да", отвърнал Алън, "но понякога ще забравям!" - отговорил той. Този вид искреност често обърквала по-възрастните около него.
От малък, Тюринг силно се стремял към истината. Детегледачката му разбрала това по трудния начин. "Нищо не му убягваше", цитира я Ходжис в книгата си. "Помня, че един ден, когато играехме заедно, аз играех така, че да може той да победи, но той веднага ме усети и ми се скара."
Когато бил на 10 години, Тюринг се сдобил с копие на популярната книга на Едуин Тени Брюър "Природни чудеса, които всяко дете трябва да познава". От нея останал особено впечатлен. В книгата пишело: "Разбира се, че всяко тяло е машина. То е изключително сложна машина, многократно по-сложна от всяка, създадена от човека; но все пак е машина. Сравнявали са го с парния локомотив. Но това е било, преди да научим онова, което днес знаем за устройството му. Всъщност, тялото е газов двигател; като двигателя на автомобилите, моторните лодки и летателните апарати". Във връзка с това, остатъка от живота си Тюринг прекарал в събирането на малки факти и идеи за човешките и нечовешките машини. Той подреждал
2. Не позволявайте на идеологиите да ви отклонят от пътя ви.
Тюринг се записал да учи в King’s College в Кеймбридж през 1931 г. Две години по-късно дружеството за дебати на Оксфордския съюз издало прочутата си декларация "Този род няма при никакви обстоятелства да се бори за своите крал и държава". Въпреки че изявлението не е точно пацифистко, то чудесно илюстрирало разочарованието от хода и последиците от Първата световна война.
През 1933 г. Голямата депресия била в разгара си. "Мисля да замина за Русия на екскурзия, но още не съм решил съвсем", пише Тюринг на майка си. Освен това, той се присъединява към организация, наречена Антивоенен съвет (Anti-War Council). "Политически, тя е доста комунистически настроена. Целта й е да организира стачки сред химическите работници, когато правителството се кани да се включва във война", пише Тюринг.
Но, в крайна сметка, той не отишъл в Съветския съюз. Намерил марксистките институции в кампуса за също толкова задушаващи, колкото общинското училище, което посещавал. Тюринг "нямал интерес да организира никого", казва Ходжис, "нямал желание и да бъде организиран". Той избягал от тоталитарната система и не желаел да става част от друга такава. Не само отхвърлил марксистката идеология, но и скоро щял да фокусира скептицизма си върху въпрос, който от години измъчвал теоретичните математици на неговото време: "Може ли, поне на теория, да съществува конкретен метод или процес, с който може да бъде преценено дали което и да е математическо твърдение е доказуемо?".
3. Бъдете практични.
Въпросът, посочен по-горе, е известен още като Entscheidungsproblem на Давид Хилбърт. Хилбърт поставя този и още два въпроса на голяма научна конференция през 1928 г. В един хубав ден през 1935 г., Тюринг лежал на зелена поляна след дълго бягане, когато намерил отговора – как да определим съществуването или несъществуването на такъв "конкретен метод". Той си представил устройство, което функционирало като пишеща машина с неограничен запас от хартия. Можело да печата символи, но и да ги сканира, и да се движи от ляво надясно и от дясно наляво. Такава машина би решила дилемата.
Тюринг направил много повече от това да реши сложния философско-математически въпрос. Справяйки се с Entscheidungsproblem, той създал абстрактен формален модел на изчислителен процес, наречен по-късно "машината на Тюринг".
"Алън не само доказал, че не съществува "невероятна машина", която да решава всички математически задачи", обяснява Ходжис, "но в процеса открива нещо също толкова невероятно, идеята за универсална машина, която може да изпълнява функциите на всяка друга".
4. Разделяйте големите проблеми на малки, лесни за изпълнение задачи.
През целия си живот Тюринг показва талант да решава привидно неразрешимите задачи, като ги "накълцва" на по-малки задачки. Ако повечето от нас са били помолени от британското правителство да пробият прочутото криптиращо устройство на Третия райх, Енигма, сигурно би ни хванало страх. Тюринг, сътрудникът му, Гордън Велхман, и техният екип не се чувствали заплашени; те знаели, че тази голяма задача е низ от по-малки.
Устройството Енигма работило като електрическа пишеща машина, но разбърквало буквите по всевъзможни начини в неразгадаеми фрази. Дори разкодиращата машина да попаднела в ръцете на врага, той би бил объркан от броя на възможните системи за разкодиране – "186 милиона милиона милиона" от тях, както отбелязва криптологът Дейвид Хамър.
Германците ежедневно променяли настройките на устройството, сменяли и разменяли местата на роторите му. Нацистките експерти смятали, че дори някой друг да притежавал уменията, за да разкодира съобщенията, кодирани с Енигма, времето, необходимо за това начинание, би направило процеса ненужен.
5. Винаги продължавайте напред. Не се отказвайте.
Тюринг прекарва по-голямата част от живота си в борба с лични и професионални неволи. Докато пишел труда си за "изчислимите числа" един теоретик от университета на Принстън на име Алонзо Чърч публикувал есе с подобни заключения. То също казвало, че т.нар.Entscheidungsproblem не може да бъде разрешен, макар и да се основава на чисто теоретична логика.
6. Наслаждавайте се на игрите. Забавлявайте се.
Математикът съвсем не бил скучен човек. Той обожавал да гледа филми, да играе игри. Обичал поезията. Дори написал алгоритъм за шаха. Бил голям фен на анимацията на Дисни от 1938 г. "Снежанка и седемте джуджета" и пеел на глас песничката на злата снежна кралица в нея. Студентите му пеели песни за него докато вечеряли. Една отях гласяла "Математическият ум често лежи буден в леглото му/ Раздробявайки на 10 части и пълен с тригонометрия".
Освен това Тюринг много обичал физическата активност - бягал, особено на дълги разстояния. Изумявал колегите си като тичал към научни срещи, "надминавайки пътуващите в градския транспорт". Дори се приближил до състезанието на Олимпийските игри през 1948 г., но контузия го спряла да се впусне в надпреварата.
7. Помнете, че хората са най-важни.
Докато Алън Тюринг се наслаждавал на удоволствията на живота, той най-много обичал в него хората. Невинаги било лесно да бъде забелязана тази част от човешката му същност. През голяма част от живота си той не излизал особено. Но, след Втората световна война, се сдобил с нещо като нормален график на ежедневието, изпълнен с приятели и запознанства, сред които това с икономката му г-жа Клейтън. За това приятелство споменава майка му. Освен това, когато бил млад, приятелствата били от решаващо значение за него въпреки особеностите му като човек и общуване.
Когато най-добрият му приятел в училище Кристофър Моркъм починал, Тюринг бил съкрушен. След трагедията написал писмо до майката на Кристофър, което гласи: "Скъпа майко, чувствам се уверен, че ще срещна Моркъм отново някъде и ще има някаква задача, която да решим заедно, както вярвах, че има пред нас за разрешаване тук. Сега, след като съм оставен да я реша сам, не бива да го предавам, а да вложа колкото е възможно енергия, ако не толкова интерес, все едно той е все още тук. Ако успя, ще бъда по-подходящ да се радвам на компанията му, отколкото съм сега".
