В ритъма на реге: Боб Марли

В ритъма на реге: Боб Марли

На 6 февруари 1945 г. светът все още е във война, а държавите от онова, което ще бъде наречено Третия свят, тепърва ще започват да вървят по собствени пътища, независими от бившите империи.

На тази дата в една от тези държави се ражда Робърт Неста Марли.

Държавата е Ямайка, карибски остров, който по онова време все още е

част от Обединеното кралство. Робърт Марли се ражда в планинското село Найн Майлс в община Сейнт Ан и израства там.

„Баща ми беше бял, а майка ми беше чернокожа. Наричат ме метис и други такива. Аз не съм на ничия страна – нито на белите, нито на черните. Аз съм на страната на Бога, който ме е създал и заради когото идвам и от белите, и от черните” – това казва години по-късно Робърт или Боб Марли.

От Найн Майлс до Тренч Таун

Найн Майлс е магическо място, в което детството на Боб Марли преминава в приказките, останали от африканските прадеди на майка му. Тази особена смесена култура, в която неизбежно се преплита и християнството – най-разпространената религия в Ямайка, – оставя дълбок отпечатък върху бъдещия музикант.
Боб Марли е на 12 години, когато двамата с майка му се преместват в столицата на Ямайка, Кингстън. По-точно, в Тренч Таун – нещо като гето, където всички живеят на тясно и където е добре да си вещ в уличния бой. Макар и още малък, Боб Марли се научава да се грижи за себе си в Тренч Таун и години по-късно пее за това място – в парчетата No Woman No Cry, Trench Town Rock и Trench Town.

Именно Тренч Таун е мястото, където Боб Марли започва да се занимава с музика.

Ска, рокстеди и реге

Началото на 60-те години е бурен период в историята на Ямайка. По това време държавата успява официално да се отдели от Обединеното кралство. Културният живот също е много интересен, започва да се развива и музикална индустрия.

Макар и малка държава, Ямайка е дала на световната култура няколко специфични музикални стила, които се развиват именно по това време.

Един от тях е ска – местен вариант на американските стилове соул и R&B и предшественик на още по-популярните рокстеди и реге. Тези типични за Ямайка стилове веднага се харесват на младите хора на острова, защото им предлагат бягство от нелеката политическа и икономическа реалност.

Майката на Боб Марли първоначално не е много щастлива от музикалните интереси на сина си и се опитва да го накара да учи занаят. За кратко дори успява да го направи заварчик.

Това обаче не продължава дълго – Боб Марли продължава да иска да се занимава с музика и успява да влезе в средите на музикалните продуценти от Ямайка.

През 1962 г., на 17-годишна възраст, той записва първите си няколко сингъла – Judge Not, Terror, One Cup of Coffee, – които не са особено успешни.

Това обаче не отказва младия музикант. Заедно със своя приятел от детските години Невил Ливингстън, известен като Бъни Уейлър, Марли започва да ходи на музикални уроци при Джо Хигс – един от успешните музиканти на онова време. Покрай уроците Боб Марли и Бъни Уейлър се запознават с Питър Тош и тримата стават не само добри приятели, но и основата на бъдещата група Bob Marley and the Wailers.

Групата малко по малко започва да привлича интерес на местно ниво с музиката си, която отразява социалните проблеми на бедните хора в Ямайка. Скоро се появява и интерес от страна на музикалните продуценти.

Това е времето на първите хитове на Боб Марли и групата му – Simmer Down, Rude Boy, I'm Still Waiting и първа версия на бъдещия хит One Love.


Малко по малко музиката на острова се променя и развива и това се отразява и на музиката, която прави Боб Марли. От ска и рокстеди постепенно се ражда реге – музиката, която се свързва колкото с Ямайка и Боб Марли, толкова и с Растафари.

Растафари

В Тренч Таун Боб Марли се среща не само с живота в гетото и с първите си музикални продуценти, но и с идеологията Растафари, която ще окаже огромно влияние и на идеите, и на творчеството му.

Някои наричат Растафари религия, въпреки че не е много сигурно дали това е точно. Това е идеология, основана едновременно на християнството, африканската традиция и вярата в месията. Последователите на Растафари вярват не само че Исус Христос е бил месия, но и че има и друг, съвременен месия – императорът на Етиопия Хайле Селасие Първи.

Растафарианството до голяма степен се е развило именно в Ямайка. То е философско и социално движение, което отрича материализма и потисничеството и приема употребата на канабис като средство за духовно просветление.

През 1966 г. Боб Марли вече е истински последовател на растафарианството, включително и във външния си вид – по това време започва да носи косата си на расти.

По същото време той се жени за Рита Андерсън.

 Успехът

70-те започват с успехи. Боб Марли и групата му успяват да пробият във Великобритания с хитовете си от онова време – Duppy Conqueror, 400 Years, Soul Rebel.

По това време, в Лондон, съвсем случайно Боб Марли се среща с Крис Блекуел от Island Records и му казва, че търси финансиране за записването на един сингъл. Блекуел обаче има повече вяра в Марли и му казва, че ще финансира цял албум. Дори дава на групата аванс от 4000 паунда, което е нечувано за артистите от Ямайка от онова време.

Албумът Catch A Fire се появява през 1973 г. и моментално прави Боб Марли и групата му международни звезди. Това е моментът, който завинаги променя кариерата им.

Следва още един албум с Island Records – Burnin, – песните от който се превръщат в хитове, които ще надживеят времето си. Те говорят за бунт с езика на музиката и с ритмите на реге.

Get Up Stand Up и I Shot The Sheriff са от този албум. През 1974 г. Ерик Клептън прави кавър на I Shot The Sheriff, което още повече увеличава популярността на Боб Марли.



Следващият албум – Natty Dread от 1975 г. – се харесва както на публиката, така и на критиката. От този албум са парчетата Lively Up Yourself, с което Боб Марли много обичал да започва концертите си, и класиката No Woman No Cry – песента, която в най-голяма степен изразява философията на растафарианството, както и спомена за детството и младостта на Боб Марли в гетата на Тренч Таун.

Следва мащабно турне в Европа, което включва два концерта в Лондон. Единият от тях е записан и издаден като Bob Marley and the Wailers Live. В него е включено едно лирично изпълнение на No Woman No Cry, което става хит само по себе си.

През 1976 г. излиза Rastaman Vibration – още по-социален и философски и още повече базиран на растафарианството. Един от синглите в него – War – е разказ за онеправданите и за необходимостта от равенство, написан на базата на реч на растафарианския месия Хайле Селасие Първи.

 Докато Боб Марли се превръща в световна звезда, в Ямайка политическият живот става все по-сложен, като различните партии са почти във война помежду си. С цел да насърчат конструктивния диалог, властите организират безплатен концерт, на който ще пее и Боб Марли.

Това явно не се е харесало на всички обаче, защото два дни преди концерта има опит за покушение над Боб Марли. Той остава невредим и въпреки всичко пее на концерта. След това обаче заминава за Великобритания и заживява в относителна изолация. Но не спира да твори – следват албумите "Exodus" (1977) и "Kaya" (1978), които са още по-успешни от предишните в комерсиално отношение.

През 1978 г. Боб Марли участва в още един голям концерт в Ямайка - One Love Peace Concert, – който също цели да промотира разбирателство между политическите актьори. На този концерт Боб Марли кани на сцената лидерите на двете основни враждуващи партии и ги кара да си стиснат ръцете. Заради това музикантът получава Медал за мир от ООН.

През същата година излиза вторият албум с изпълнения на живо на Марли и групата му – Babylon By Bus. Следват турнета по целия свят, още два албума – Survival и Uprising – и концерти, които непрестанно чупят рекорди по посещаемост. Върхът в концертната кариера на Боб Марли е концертът в Милано, Италия, през 1980 г., когато публиката наброява 100 000 души.



От Италия Боб Марли заминава за САЩ, където Боб Марли пее за последно пред публика в Питсбърг на 23 септември 1980 г.

От 1977 г. Боб Марли знае, че има меланома – злокачествено кожно образувание – под нокътя на големия пръст на единия си крак. Лекарите му предлагат ампутация на пръста, но той не се съгласява.

Два дни преди концерта в Питсбърг през 1980 г. Марли научава, че ракът се е разпространил. Следват месеци на борба със заболяването, която обаче няма успех.

През май 1981 г., след опит за лечение в Германия, Боб Марли решава да се върне в Ямайка. Така и не успява – умира в болница в Маями, на път за дома, на 11 май 1981 г.

Символът

Следват признанията – от Ямайка, която му осигурява погребение с държавни почести, от все по-големия брой почитатели, от музикалната индустрия, която продължава да награждава и Боб Марли, и творбите му, години след смъртта му.

Малко по малко Боб Марли се превръща в символ, който обаче, според писателя Дейв Томпсън, автор на „Реге и карибската музика”, не е съвсем верен символ. Томпсън казва:

„Боб Марли е една от най-популярните и най-зле разбрани фигури в модерната култура... Без съмнение машината е осакатила Марли. От архивите е изчезнало детето от гетото, което е сънувало Че Гевара и Черните пантери и е слагало техни плакати по стените на звукозаписните студиа; което е вярвало в свободата и в борбата, която е необходима за тази свобода; чиито герои са били Джеймс Браун и Мохамед Али; чиито бог е бил Рас Тафари и чието причастие е била марихуаната. Вместо това Боб Марли днес е усмихнат образ на доброжелателството, слънце, палмово дърво и поредижца от хитове, които се сипят от радиото като бонбони. Разбира се, всичко това му е осигурило безсмъртие. Но и го е унизило до непознаваемост. Боб Марли струваше повече от това.”