Тайната на викингите

Тайната на викингите

Викингите, наричани също нормани, са етнически различни варварски германски племена и народи, обитаващи през ранното Средновековие бреговете на Скандинавия.

Те
били забележителни земеделци, занаятчии, мореплаватели и търговци. Но били и смели и жестоки завоеватели. Вигингите били свободни селяни от датски, норвежки и шведски произход, които по религия са езичници.

От 517 до 1066 г. различни племена на викингите напускат родината си и предприемат походи — от Винландия до Биармия и от Каспийско море до Северна Африка. Някои от тях завоюват земи в Средна и Източна Европа и се заселват завинаги там.

Викингските саги за невероятни пътувания може да са по-достоверни, отколкото се предполагаше. Кристалите, наречени

"слънчеви камъни", вероятно са помагали на скандинавските мореплаватели да се ориентират при облачност или мъгла, когато Слънцето не може да се види.

Викингите са осъществявали навигацията си с помощта на нещо като "слънчеви компаси", калибрирани да показват посоката на Северния полюс, научаваме от статия в списание "Ню сайънтист".

През 1967 година датският археолог Торкилд Раскоу предположил, че въпросните кристали работят чрез създаване на някакъв светлинен модел, който сочи местонахождението на скритото поради атмосферни особености Слънце.

Според скептиците обаче такъв метод би бил неточен. През последните 10 години обаче теорията на Раскоу бе поставена на изследване и резултатите показват, че методът на "слънчевите камъни" функционира в облачно или мъгливо време.

Самите "камъни" са полупрозрачни кристали от минерали като калцита. Те представляват природен полароиден филтър. Това означава, че поляризират светлината, в резултат на което фотоните вибрират само в една равнина. Поляризиращи свойства има и атмосферата, която оставя светлината разпределена в серия концентрични кръгове с център Слънцето.

Когато кристалът бъде насочен към небето и завъртан, той теоретично трябва да става по-светъл или да потъмнява в зависимост от това дали посоката му на поляризация е подравнена или не с тази на поляризационните пръстени на атмосферата.

Когато има правилно подравняване, кристалът е най-ярък и сочи към Слънцето, дори и ако е скрито. "След като са открили къде е Слънцето, викингите биха могли да държат запалена факла над своя "компас", за да видят посоката по сянката му", разсъждава Раскоу.

Така викингите са имали както средствата, така и методите да осъществяват навигация в мрачно време.