понеделник, 30 март 2015 г.

Виното и гладът водят до дълголетие

Виното и гладът водят до дълголетие.

"Еликсирът на младостта" е в обвивката на гроздето

Казват, че "изворът на младостта" е затворен в бутилка с вино.

Шега ли е това? Не, това е научен факт. В сериозните
медицински издания учените публикуват изследвания за връзката между виното и продължителния
начин на живот. Те обясняват явлението с това, че в червения еликсир се съдържа вещество, което активира именно гена на дълголетието. Но да вземем за пример глада.

Оказва се, че той не само не мори, но и удължава живота. Не само дрождите, червеите, насекомите и мишките, но и хомосапиенсът издържа без храна продължително време. В САЩ например били проведени експерименти, при които доброволци били държани за дълго на полугладна диета. Резултатът бил, че в организма им произтекли изменения, забавящи процесите на стареене.

С днешна дата специалистите не се съмняват, че оскъдният порцион е причина за удължаване на живота. Те обясняват този феномен по следния начин: гладът активира гена sirt1, който е наричан още ген на дълголетието. От него зависи обемът на биохимичните реакции в тялото. Sirt1 възпрепятства натрупването на мазнини, понижава холестерола, помага за унищожаването на болните и раковите клетки и в резултат на това възпрепятства развитието на болести, свързани с възрастта - в това число сърдечносъдови, диабет, тумори, Алцхаймер, Паркинсон, остеопороза.

Идва ред и на най-интересното: точно такова действие, като на гена sirt1, притежава и веществото ресвератрол, съдържащо се в червеното вино. То попада в напитката при разкъсването на гроздовата обвивка. Ресвератролът се синтезира в ципата на плодовете, за да ги защити от вредители. Колкото по на север расте гроздето и при по-трудни метеорологични условия, толкова по-голямо количество от въпросното вещество съдържа.

Известно е, че французите нарочно "мъчат" лозите си, за да произвеждат повече ресвератрол, коментира известен специалист по вината. Този процес е труден и бавен, но повишава качествата на напитката.

Сега вече е доказано, че ресвератролът реално удължава живота и е не по-малко ефикасен от лечебния глад. При лабораторен експеримент той бил даван на мишки, продължително угоявани с мазна храна. Веществото не само удължило живота им, но и гризачите живели толкова, колкото и нормално хранените мишки. По подобен начин той подействал и на животни, болни от диабет, понижавайки захарта и регулирайки производството на инсулин.

Добре известно е, че консуматорите на вино живеят дълго, достигайки често до 90 години. Те запазват яснотата на мислите и паметта си до преклонна възраст. В последно време все по-често се говори за ползата от консумацията на вино и дори съществуват предписания на точното количество на правилната му консумация. Съгласно нормата мъжете трябва да пият по две чаши на ден - 250-300 мл, а жените една чаша - 150-200 мл.

За повечето хора това количество действа здравословно. Има, разбира се, и изключения - хора, които се пристрастяват към червената напитка и изпадат в зависимост. Ако в семейството ви има алкохолик и чувствате, че ви привлича не вкусът на виното, а количеството му - внимавайте. Става дума за червеното сухо вино.

В момента производителите на вино внимателно следят наличието на ресвератрол и мнозина дори започват да указват на етикетите съдържанието му. Учените много внимателно изучават "еликсира на младостта" в различните сортове, като веществото варира в зависимост от вида грозде, условията на отглеждане, технологията на производство. Сред сортовете шампиони са "Москател" и "Пино ноар".

Най-много ресвератрол има във вината, които късно са отделени от "майката" - по време на ферментацията ресвератролът преминава от люспите в разтвора на виното. Полезното вещество се съдържа също така и във фъстъците и червените боровинки, в по-малки количества в малините, черните боровинки и черницата. Гроздовият
неферментирал сок съдържа по-малко ресвератрол от виното, в него има повече захар, а във фъстъците се съдържат много мазнини. По този начин всичките тези природни източници могат да бъдат смятани за спомагателни ресурси на ресвератрол.

Къде се съдържа в най-големи количества

Червени вина - от 2 до 12,5 мг/л
Бели вина - от 0,5 до 2 мг/л
Вино от сорта "Москател" - до 40 мг/л
Вино от сорта "Пино ноар" - до 13 мг/л
Чаша червено вино - до 1,25 мг/л
Фъстъци - до 0,25 мг/л
Фъстъчено масло - до 0,15 мг/л

Опасност от пестициди


Един от основните проблеми при извличането на ресвератрол е трудността да се отстранят останките от пестициди, фунгициди и други селскостопански химикали, които се ползват, за да се защити плодът, когато зрее. Прилагането на селскостопански химикали не само може да причини замърсяване с токсини, но също намалява естественото производство на ресвератрол и други антиоксиданти в гроздето. Най-високата концентрация на ресвератрол е открита в органичното грозде, което е подложено на стрес от гъбички, неблагоприятно време, прекалено малко или прекалено много вода и липса на пестициди. Тези условия силно занижават количеството на произведеното вино, но често му придават уникално качество.

Французите го знаят най-добре

Някои смятат, че количеството на ресвератрол в червеното вино е прекалено малко, за да се обясни така нареченият френски парадокс. Французите имат с 40% по-малко сърдечни заболявания от средния западняк. Всеки, който е прекарал известно време във Франция, знае, че тяхната диета е изпълнена с високи нива на мазнини и сол, както и други „добавки“ далеч от идеала за здравословно хранене. Въпреки този факт французите имат далеч по-ниски нива на ракови и сърдечносъдови заболявания от американците. Освен това Франция има най-много хора на възраст над 100 години от всяка друга европейска държава. Точно затова някои учени смятат, че не само ресвератролът, а пълната гама полифеноли, съдържащи се в червеното вино, допринасят за този ефект.

Един интересен и доста уникален аспект на ресвератрола, който прихваща вниманието на изследователите, е, че има способността да удължава жизнения цикъл на някои животни. Риба, хранена с ресвератрол например, живее с 59% по-дълго, отколкото същия вид без него. Затлъстели мишки живеят с 31% по-дълго и успяват да избегнат всички болести, които обикновено се асоциират със застаряване и затлъстяване.