Лувърът – история и факти.
Лувърът е най-големият и най-посещаван музей в света. Той се намира в Париж и е разположен на десния бряг на Сена. Историческият паметник съхранява огромно културно наследство, включващо предмети от 6-тото хилядолетие пр.н.е. до 19-ти век, изложени върху
площ от 60 600кв.м.
Строежът на останалата част от двореца е започнат през 1546г. от Франсоа I, който го изгражда в ренесансов стил. По времето на Анри IV е построена голямата галерия, която е с дължина над 1,6км. и широчина повече от 30м. В периода 1665-1680г. е издигнато източното крило на сградата.
През 1672г. Луи XIV избира двореца Версай за свои дом, а Лувъра превръща в място за излагане на кралските сбирки. През 1692г. в него са настанени Кралската академия за скулптура и Академията за надписи и художествена проза, които се помещават в Лувъра през следващите почти 100 години.
По време на Френската революция Лувърът е преобразуван в публичен музей, а кралските колекции са обявени за национална собственост. Музеят е открит на 10 август 1793г., за отбелязването на първата годишнина от края на монархията, с изложба от 537 картини и 184 предмета на изкуството, 3/4 от които са от кралските колекции, а останалата част от конфискувани църковни имоти. Поради структурни проблеми, свързани с подредбата на музея и сигурността на експонатите, той е затворен през май 1796-та и отворен отново през юли 1801-ва.
При Наполеон I (1799-1815) започва изграждането на северното крило на сградата, събирането на експонати нарасва значително, благодарение на успешните военни кампании, а Лувърът е преименуван на "Musée Napoléon". След поражението на Франция при Ватерло, бившите собственици на вещите си ги изискват обратно и много произведения, конфискувани от войските на Наполеон, са върнати на първоначалните им притежатели, но администрацията на Лувъра скрива голяма част от експонатите в качеството им на частни колекции.
По време на Третата република (1871-1944) Лувърът придобива експонати основно чрез подаръци и дарения, най-голямото сред които е колекцията на барон Ротшилд, дарена на музея през 1935г., след неговата смърт. Днес тя запълва самостоятелна зала и съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.
През Втората световна война, от 27 август до 28 декември 1939г., с конвои от камиони от музея са изнесени и скрити извън Париж по-голямата част от произведенията, с изключение на твърде тежките или маловажни експонати, които са оставени в мазето. В началото на 1945 г., след освобождението на Франция, изкуството започва да се връща в Лувъра.
Комплексът на Лувъра е строен векове наред, като най-значимата му скорошна промяна е проектът „Grand Louvre“, при който е отворено северното крило на сградата, използвало до края на 80-те години на миналия век от правителствените служби, а в центъра на двора е поставена стъклена пирамида, която служи като главен вход за целия комплекс. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.
Днес Луварът притежава около 400 000 експоната, 35 000 от които са изложени. Основните раздели на музея са 8: "Източни древности и ислямско изкуство", "Египет", "Гърция, Етрурия и Рим", "Скулптура", "Предмети на изкуството", "Живопис", "Графични изкуства", "Изкуство на Океания, Азия, Африка и доколумбова Америка".
Лувърът е отворен всеки ден (с изключение на вторник), като ежедневно се посещава от около 15 000 души, а през 2007г. е привлякъл над 8,3 млн. туристи от цял свят. Освен художествени, в музея се провеждат археоложки, исторически и архитектурни изложби. Лувърът притежава също голяма колекция от мебели.
Снимки: wikimedia.org
