КОГАТО СИ НА ДЪНОТО.
Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи самстълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш ДАМЯН ДАМЯНОВ
Източник: slovo
