Теодор Рузвелт в реч пред “Хамилтън клуб”

“Не си струва да броим критика; нито човекът, който сочи с пръст, как силният се е препънал, или как този,който върши работа, е могъл да я свърши по- добре. Признание и чест принадлежат на този, който е на самата арена,чието
лице е погрозняло от прах, пот и кръв; който храбро воюва; който греши и пропуска целта отново и отново, защото няма усилие без грешки и неуспехи. Велик е този, който на практика опитва да върши делото, който познава големия ентусиазъм, славната преданост и отдава себе си за една достойна кауза! Браво за човека, който в най-лошия случай, ако се провали, поне се проваля, докато дерзае всеотдайно!” “Далеч по-добре е да се осмеляваш да правиш великите дела, славно да триумфираш, дори и след безброй провали; отколкото да се наредиш сред бедните духом, които нито се радват, нито страдат много, защото живеят в сивия полумрак, който не познава нито победата, нито поражението.”

Теодор Рузвелт в реч пред “Хамилтън клуб”- Чикаго, 10.04.1899 г.