Жените, които промениха света.

Следващият път имайте едно наум преди да ги наричате „слабия пол“, защото сега ще ви запознаем с няколко жени, които са всичко друго, но не и слаби:
Мери Уолстънкрафт

 Английската писателка и философка е смятана за една от първите феминистки в историята, а най-известната ú творба е
“Защита на правата на жената”, написана през далечната 1792 година. В тази си публикация Мери Уолстънкрафт изтъква, че жените са не по-малко разумни същества от мъжете, но им е нужно образование, за да се развиват.

Флорънс Найтингейл

 Родената през 1820 година във Флоренция англичанка е считана за основоположник на съвременната професия на медицинската сестра. По време на Кримската война тя обучава група от сестри, която да помага на ранените войници. Благодарение на познанията и усилията на Флорънс процентът на смъртност в лазаретите спада от 42 на 2. След войната се завръща във Великобритания и реформира цялостно  медицинското обслужване. На рождената й дата 12 май в света се чества професионалния празник на медицинските сестри.

Хелън Келър
 Изключително драматичен и вдъхновяващ, животът на американката Хелън Келър е пример за неограничените човешки възможности. Тя е първата сляпа и глуха жена,получила висше образование. Родена на 27.06. 1880 година, още в ранна детска възраст след тежко боледуване Хелън загубва слуха и зрението си.
Когато е на седем години, родителите й наемат възпитателката Ан Съливан, която да я обучава. Ан веднага започва да учи малката Хелън на езика на знаците. Хелън се научава да повтаря думи без да знае тяхното значение. Скоро усилията и на двете дават резултат и Хелън научава значението на първата си дума – “вода”. След това незрящото и глухо момиче усвоява и брайловата азбука.
През 1890 година Хелън започва образованието си в института Пъркинс, през 1896 се записва в училището за млади девойки в Кембридж, а после се премества в Радклиф. На 28.06 .1904 година тя се дипломира и така става първата в света жена със степен бакалавър на хуманитарните науки. Автор на няколко книги, участник в многобройни публучни беседи и лекции и основен
сътрудник на фондацията на слепите Хелън Келър доказва, че и хората с увреждания могат да бъдат активна част в обществото и че благодарение на усилията си човек може да успее, въпреки трудностите.

Роза Паркс
 На 1 декември 1955 година цветнокожата шивачка Роза Паркс от Монтгомъри, щата Алабама, се прибира уморена от работа с автобус на градския транспорт. Тя обаче отказва да отстъпи мястото си на бял мъж, както е прието да се прави тогава по закон, и е арестувана за гражданско неподчинение.  Арестът й предизвиква вълна от недоволство и протести от страна на местните цветнокожи. Те обявяват бойкот на градския транспорт и така принуждават Федералния съд да обявят сегрегационния закон за противоконституционен. В тези протести става известен и младият Мартин Лутер Кинг. През 2005 година Роза Паркс почина на 92-годишна възраст, но остана в историята като символ на борбата за равноправие на цветнокожите. Или както заяви преподобният Джеси Джексън след смъртта й: “Тя остана на мястото си, за да може всички ние впоследствие да се изправим”.