Недооценени за времето си.

Гледай на чашата като наполовина пълна, защото не се знае кога ще дойде и твоето време…
За нищо на света тази грозна кула

Днес Париж изглежда немислим без своя символ – Айфеловата кула. Но по време на строежа й мнозина били против проекта, защото смятали, че той ще загрози уникалния архитектурен
стил на френската столица, изграждан в

продължение на векове. Известно е, че Ги Дьо Мопасан бил един от подписалите петицията, в която кулата била описана като „безполезна и чудовищна“, а самият писател я определил като „висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин.“
Куриозното е, че Мопасан обаче редовно имал навика да вечеря на първия етаж на Айфеловата кула. Когато го питали защо го прави, като не я харесва, Мопасан хитроумно отговарял, че това е единственото място откъдето може да не я вижда.
Когато Модерния ляв не е бил на мода

Не всичко в кариерата на най-големия български футболист Христо Стоичков е вървяло по мед и масло. Когато Камата правел първите си стъпки, в школата на пловдивския „Марица“ го обявяват за безперспективен. Ръка му подава неговият бъдещ кум Наско Узунов, който го урежда да играе за отбора на завод „Юрий Гагарин“. Аматьорския футбол Ицо съчетава с работа на струг.
По-късно Стоичков отива в ЦСКА, където едно от „старите кучета“ Георги Димитров-Джеки го посрещнал с въпроса: „Ти кой си?“ „Аз съм Стоичков, а ти кой си?“, отговорил на свой ред Камата. След няколко години цял свят узнава кой е…

Само една продажба приживе

Днес името Винсент Ван Гог е познато дори на онези хора, чийто принос към рисуването се свежда само до това унесени да драскат безсмислени фигурки, докато говорят с някого по телефона. Навремето обаче гениалният холандец изобщо не се радвал на такава популярност, дори напротив – приживе успява да продаде една-единствена своя картина, наречена „Red Vineyard at Arles“.
Лесно е като си вече известен

В годините когато е юноша бледен, бъдещият крал на хоръра Стивън Кинг имал голям ищах да пробие и старателно изпращал първите си разкази на различни списания и издателства. Те от своя страна още по-старателно му отказвали да ги публикуват с аргумента, че не са за тях и му пожелавали бъдещи творчески успехи.

След едно десетилетие, вече нашумял, Стивън Кинг решава да преработи един от ранните си разкази „Нощта на тигъра“ и да го прати в редакцията, която навремето му отказала: „Преработих го и на шега го изпратих на същото списание. Този път го приеха. Това е едно от нещата, които съм научил: радваш ли се вече на известен успех, списанията не бързат да те отрежат с фразата „Не е за нас.“, споделя в автобиографичната си книга писателят.
Да отхвърлиш Кръстника

Ако в момента погледнеш банковата сметка на Ал Пачино, ще си кажеш, че това е един дяволски щастлив човек. Може и така да е, но само той си знае колко усилия му е коствало да не зареже актьорството още в зародиш. В младежките си години веднага щом излиза от панделата заради кокошкарство, Ал събира малка сума пари и се записва на курс по драматично изкуство. Там обаче не виждат потенциал в момчето с италиански акцент и го окачествяват като „професионално непригоден“.

Все пак желанието на Пачино да стане актьор е твърде голямо и той се записва за прием в прочутото „Актърс студио“. За да получи нови шамари от съдбата – отхвърлен е цели три пъти. И сякаш за да се оправдае твърдението, че зад всеки успял мъж стои една жена, в този момент в живота на Ал Пачино се появява жена, която не само връща надеждата и борбеността му, но и като професионална актриса успява да го подготви за новия кастинг на „Актърс студио“, който този път е успешен! Ал вече е в играта!
Оттам следва задължителния път на професионално шлифоване, като накрая е забелязан не от кого да е, а от самия Франсис Форд Копола. Знаменитият режисьор има за Пачино една специална роля – тази на Майкъл Корлеоне.