Трудно е да си признаем, но всички ние отдавна живеем в свят, изпълнен с норми и правила; свят, който ни изтиква в ъгъла на зависимостта от окръжаващото мнение.
Американският професор по психология Соломон Аш през 50-те години на миналия век провел един интересен експеримент. За него му трябвали седем човека. Събрал ги в аудитория и тържествено им съобщил, че им е провървяло и ще станат участници в безпрецедентен опит по възприемане на действителността.
Същността на експеримента:
На дъската били нарисувани две успоредни линии: една 25 сантиметра, а другата – 30 сантиметра. Аш от своя страна задавал въпрос към всеки от изпитваните която от двете линии е по-дълга. Шестимата му помощници, съгласно задачата, отговорили с абсолютна увереност че линията от 25 сантиметра е по-дълга.
Под влияние на общественото мнение в 60% от случаите „реалният“ изпитван казал, че линията от 25 сантиметра е по-дълга. Когато той казвал пък. че по-дългата линия е 30-сантиметровата, останалите участници започвали да се смеят и да се шегуват с него. Така под колективния натиск при 30% от случаите, обектът на експеримента променял своето мнение и се съгласявал с останалите.
След като експериментът бил приключен и на „истинските“ участници било съобщавано, че са станали жертва на експеримент и другите участници се явяват просто помощници на професор Соломон Аш, 10% все още продължавали да твърдят, че линията от 25 сантиметра е по-дълга.
Останалите, които признавали грешката си, се измъквали с оправдание: че не разбрали правилно въпроса или че са сбъркали поради проблеми със зрението.