Историята
на знака @ започва още в Средновековието, когато монасите-пазители на
древни знания и ръкописи преписвали и превеждали трактати...
Електронното издание "Известия науки" изследва историята на знака @ и
установява, че
той е бил използван още в средновековните ръкописи. На
латински предлогът "ad", което в съвременния английски се превежда като
"at", указва принадлежност, насоченост, приближаване. Монасите са
изписвали буквата "d" с неголяма опашка и така "ad" много бързо се е
превърнало на @. В XV век испанските търговци използват знака @ като
съкращение на мерната единица "arroba" (приблизително 11,52 кг или 25.40
фунта),
с която се измервало тегло на добитък и вино.
През Възраждането @ се използва при означаването на цени, а по време на
индустриалната революция @ се среща все по-често в счетоводните баланси.
Така "маймунското А",
заедно с $, # и % "заживява" в клавиатурните
подредби. И ако Рей Томлинсон не бе забелязал @, щеше да стои почти
непотребна и досега. Като изследовател за BBN Technology, Томлинсон е
търсел символ, който да не се среща в нито едно наименование и да служи
като разделител на името на потребители и името на компютъра (име - знак
- място). Освен цифри и букви на неговата клавиатура 33 Teletype, имало
и пунктуационни знаци, сред които и "маймунското А". Както споделя
по-късно самият Томлинсон, @ e най-подходящото решение на проблема.
Докато българите с усмивка назовават този символ "маймунско А", то за
руснаците е "куче", за корейците @ е "охлюв", за финландците - "спяща
котка", за унгарците "червей", а за китайците - "мишле".
