Информация за мухата, биология, размножаване, навици и факти.

Домашна муха

Муха. Информация за муха, черти.

Мухата е дребно насекомо, с големи очи, двойка прозрачни крила, шест крака, две малки антени и сиво-черно тяло с тъмни гърди и по-светла задница. Ролята й в екосистемата е да разлага органичните отпадъци на усвоими вещества и тя се справя с функцията си успешно.
Мухата принадлежи на един голям раздел насекоми, наречени двукрили (Diptera). Към този раздел спадат и повечето комари. Характерно за тези насекоми е, че вместо четири крила, както са всички останали, Diptera (букв. две крила) имат само две функционални крила, а другите две са само за баланс на движенията.

Домашна муха

Мухата се среща най-често по места, свързани с хора, техните животни и дейност. Това особено важи за домашната муха (Musca domestica). Над 90% от мухите, които ще намерите в стаята, дома или заведението, са представител именно на този вид.

Външният вид на мухата, както и размерът й са различни, в зависимост от вида й. Плодовите и канални мушички от семейство Мухови са дълги едва няколко милиметра, докато домашната муха е с обща телесна големина от половин до един сантиметър.
Домашната муха често се обвинява в хапане, но това е несправедливо към нея. На практика тя няма органи, с които да ужили или ухапе кожата, няма дори с какво да сдъвче твърдата храна. Отговорни за тези ухапвания са друг вид подобни на нея мухи, като конската муха, но най-често кучешката муха (Stomoxys calcitrans). Кучешката или оборна муха изключително много прилича на домашната, но смуче кръв от бозайници. Ще я познаете по това, че е по-дребна и умее да свива крилата си по-плътно едно до друго.

Каква е анатомията на домашната муха?

Поради големия брой естествени врагове, мухата зависи изцяло от своите умения, бързина и сръчност за да оживее. Тялото й, подобно останалите насекоми е разделено на три части, с голяма глава, гръдна структура от която излизат криле, както шест дълги крайника и коремна част, в която са разположени храносмилателни и полови органи.
Главата на домашната муха е добре оформена и от нея излизат две малки чувствителни антенки. Антенките са отговорни за острото обоняние на мухата и спомагат за вкусването на храната в движение. Отдолу на главата има хоботче, преливащо в уста с пореста структура.
Мухата, както повечето насекоми не диша през главата. Въздухът влиза през отвори по тялото и чрез малки тръбички стига до корема или гърдите. Там кислородът се събира в основна трахея, водеща към орган с течност. Течността го разтваря и разпространява по цялото тяло.

Очите на мухата са от основно значение за оцеляването й. Те са комплексни, като в горната част има две големи сложни очи, а под тях има три прости. Сложното око е съставено от до 6000 прости, които са като хиляди малки екрани, предаващи отделна информация. Тази структура спомага да се долавят всички движения наоколо, независимо от тяхното място и бързина. Така мухата успява да види замаха и да излети още докато вие посягате към нея.
Крилата на мухата излизат от гърба и са два чифта. Основните крила са прозрачни, тънки и високо скоростни. Те могат да се размахват до триста пъти в секунда, със средна скорост 7 км/ч. и отговарят за лупинги, сложни движения и бързото излитане при атака. Долните крила (халтери) са смалени, но имат важна функция за баланса във въздуха. При липсата им, мухата не може да контролира полета и започва да залита, описвайки кръгови движения.
Краката на мухата са шест. Всеки от тях разполага с нокът на върха, както и малки вендузи, помагащи на насекомото да се задържа на всякаква повърхност. С шесте крака мухата често почиства тънките си крилца, защото и най-малкият боклук по тях ще наруши равновесието й. Долната част на крайниците има допълнителна функция. Те са покрити с косъмчета - малки вкусови сензори, чрез които мухата опитва храната, докато обикаля старателно по нея.

Как се храни една муха?

Домашната муха разполага с хранително хоботче, което е приспособено единствено за смучене на сокове. Когато пие течности, мухата ги изстрелва направо в стомаха си, като през сламка. По-сложно е с твърдата храна, защото насекомото не разполага с устен инструмент за откъсване, рязане или дъвкане на части от храната. Как успява да яде тогава?

Процесът донякъде е подобен на начина, по който бозайникът дъвче храна, но вместо да се извършват в устата, нещата става отвън. За начало, мухата отронва малки частици храна с четката на хоботчето си. После тя повръща върху хранителната купчинка слюнка и домашен секрет, изчаква храната да се разложи, втечни и я всмуква като сок обратно в стомаха.
Често се случва веществото да не се втечни напълно и да не може да мине през тръбичката. За това мухата има друг подход. Недосмляната храна се поглъща и прехвърля в друга част на корема, подобна на сак. В торбичката постъпват регулярно слюнка и стомашни сокове. Те превръщат веществата в течност и накрая ги изливат през канали обратно в стомаха.
С начина си на хранене, мухата допълнително спомага за пренасяне на зарази. Изплютото върху храната съдържимо от стомаха може да бъде заразено с микроби и патогени от предишната й храна, поета от кофата за смет или бунището. Малките петънца, които виждате по храните и плота са фекални остатъци, но повърнатия стомашен сок и слюнка са невидими.

Как протича жизненият цикъл на една муха?

Яйцата на мухите са светли, овални и големи едва милиметър. Те са снесени на купчинка върху кофа за боклук или топла, разлагаща се органична материя. Ден след снасянето от яйцето се излюпва ларва. Тя е малко безкрако червейче, което ще живее седем дни.

Ларвата ще се храни с отпадъка и ще изпадне в сън, а на събуждане ще смени кожата си и ще е с по-голям размер. Това ще се случи три пъти, след което ще потърси ново, сухо и хладно място. Кожата й ще покафенее и ще се втвърди. Ларвата се трансформира в какавида. Зад щита тя ще развие своите органи и скоро от какавидата ще излезе малка муха. След три дни мухата ще е възрастно насекомо, готово за чифтосване и снасяне на нови яйца.
Поради краткия си живот, мухата има малко време да се размножи и не го прахосва. Женските и мъжките летят на облаци при ухажването, което не продължава повече от минути. Със специфичните си органи, мухата може да се чифтосва във въздуха. Оплодената женска има нужда от единичен акт, след което е готова да снася яйца през целия си останал живот.