 |
ГАМЛА СТАН, СТОКХОЛМ, ШВЕЦИЯ
Една от най-атрактивните забележителности на стария град Стокхолм е автентичният квартал Гамла Стан. Обстановката на древния квартал ви отнася няколко века назад във времето. Красиви сгради, кафенета, заведения и каменни улички, съхранили автентичния си вид. Малките улички в Гамла Стан понякога придават усещането, че сте попаднали в лабиринт. Тук през 1252 година е основан Стокхолм, а някои от сградите и други забележителности са съхранени от 17-ти и 18-ти век. През годините се превръща в център за търговия на страната, където са били разположени патрициански къщи, църкви и складове. И днес е един от най-големите и добре запазени средновековни центрове в Европа.
ВИЛЕМСТАД, КЮРАСО, КАРИБИТЕ
Намира на южното крайбрежие на остров Кюрасао, част от Карибите. Той е столица на острова и е съхранил в себе си няколко исторически квартала, както и естественото си пристанище. Заради живописния вид на сградите му, които са боядисани във всички цветове на дъгата и придават неустоим чар на града и пристанището му, той е включен от ЮНЕСКО в списъка за световно наследство.
Основан е през 1527 година от испанците, но през 1634 е превзет от холандците. Заради пристанището си бързо се превръща в търговски център, който успява да извлече ползите от смесването на различни култури. Сградите в историческата област на Вилемстад, както и тези около пристанището му, са защитен комплекс от ЮНЕСКО, тъй като са истински пример на величествената архитектура, смес от холандски, португалски, италиански и испански стил. В продължение на три века обликът на Вилемстад се е променял, докато накрая не е придобил днешния си уникален живописен вид. Голяма част от сградите са боядисани в червено, жълто, зелено и синьо, и отразявайки се във водите на Карибско море те придават неустоим чар и великолепие на карибската столица. Любопитен факт е историята на известният по цял свят син ликьор Кюрасао. Открит е когато портокалите, внасяни от другите държави са почнали да се развалят и местните жители са се чудели за какво да ги използват. Така се ражда идеята за ликьора, който се произвежда от портокаловите кори.
БО КААП, КЕЙПТАУН, ЮЖНА АФРИКА
Друг колоритен град е Бo Kaaп в Кейптаун, Южна Африка, чийто произход датира от 1500-те години, когато потомците на африкански роби от Африка и Южна Азия се заселили в града по време на царуването на холандското правителство. Едно от атрактивните места е музея Бо-Каап, който е създаден през 1978 година като културно исторически музей и се намира в една от най-старите градски жилищни зони в Кейптаун. Линиите на къщите са оцветени с ярки пастели и весели нюанси, превръщайки града в реален живописен Кендиленд. Разположен в Малайското предградие, този бивш мюсюлмански дом показва типичните Малайски бит и традиции. Районът е обявен за едно от местата с изключителни жилищни площи.
ГУАНАХУАТО, МЕКСИКО
Сгушен е сред хълмовете на планината Сиера де Гуанахуато, в близост до района на една от най-богатите сребърни мини в Мексико. Прочут като сребърния град заради голямата си продукция на сребро в размер на 30% в световен мащаб. Град Гуанахуато в Мексико е популярен и със своята богата култура и живи архитектури. Основан през 1554 година, Гуанахуато е малък град с богата испанска архитектура. В превод името му означава „Хълм на жабата“, защото жабата е мексиканският символ на мъдростта. Засиленият бум на мините през 16-ти век е довел до строителния подем на много хасиенди и колониални сгради. Улиците на Гуанахуато изобилстват от многоцветни алеи. По-голямата част от трафика на града се обслужва от мрежа от подземни тунели, като по този начин го прави чудесен град за пешеходци. Днес този цветен град е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.
БРАЙТЪН БИЙЧ, АВСТРАЛИЯ
Ведно с белите пясъчни плажове на Австралия се намира и дълъг участък от около 1860 къщички за къпане, боядисани във всякакви цветове. Тези весели и ярки кутии за къпане се простират на Денди Стрийт, около плажовете Брайтън.
ДЖОДХПУР, ИНДИЯ
Синият град на Индия – стария град Джодхпур, провинция Раджастан се откроява с впечатляващ фон. Внушава, че цветът на града има социално и културно значение. Синята приказка започва още с основаването на града. Около 1460 година пълководецът Рао Джодха от династията Ратхор, владетел на Марвар, след поредица успешни войни решил да построи нова крепост върху скалистите плата, където е сегашният Джодхпур. За негово нещастие наблизо се бил оттеглил в отшелничество един светец, който, обезпокоен от глъчката на строителството, проклел без капчица милост бъдещия град, осъждайки го на суша. Не се знае дали Рао Джодха е приел на сериозно тежките думи, или пък вече се притеснявал от близостта на пустинята, но така в крайна сметка взел предохранителни мерки по няколко начина. Сред първите му грижи обаче било да засели своя град с хора от най-висшата каста, традиционно смятана за най-чиста и най-близка до Бога – брамините. Предградието Брахмпури е взело именно от тях името и цвета – синьото по тези земи се смята за символ на благородната каста, сгушено в подножието на крепостта, е събрало като в гигантски калейдоскоп всички нюанси на синьото присъстващо в природата. То е навсякъде – по зидовете на къщите, по стените на стаите, по вратите, по дограмите, по картините, фреските, съдовете и орнаментите.
ВРОЦЛАВ, ПОЛША
Освен, че е главният град в югозападна Полша, със своята тухлена готическа архитектура и разноцветни щрихи, Вроцлав е и може би най-очарователният в тази част на страната. Датиращ още от Х век, с бурно и могъщо историческо минало, носещо следите на германската, австрийската, полската, пруската и бохемската култури. Въпреки своето хаотично минало, четвъртият по големина град на страната, вдъхва жизнерадостно чувство, заради своите ярки цветове и меки пастели. Неговите сгради, извисяващи се в центъра на града са боядисани със земни тонове и допълнени с класическа архитектура в ренесансов, бароков, готически и арт нуово стил. Площадът в центъра води началото на своето съществуване от 12-ти век, а тухлената готическа архитектура, датираща от 14-ти век, е наистина вдъхновяваща. Както в страната като цяло, така и тук се усеща силната връзка на града с Римокатолическата църква – много катедрали с великолепни оттенъци са разположени из града. Вроцлав е кандидат за културна столица на Европа за 2016 година.
 |
ЧИНКУЕ ТЕРЕ, ИТАЛИЯ
Чинкуе Тере в превод „Петте земи” е една от най-хубавите гледки в Италия, състояща се от пет крайбрежни села: Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре. Тези села се издигат над Средиземно море и като цяло разкриват разнообразни ярки цветове на синия фон на океана. Манарола е едно от най-старите и най-малко селце в Чинкуе Терр, сгушено сред Италианската Ривиера. Това живописно селце, сякаш вкоренило се в скалите на брега, предлага спиращи дъха гледки към красотите на Средиземно море и потопява в зашеметяващ пейзаж. Риомаджоре е сгушен между красиви зелени хълмове и тюркоазен залив. Многообразните му цветове създават усещането за невероятен уют. В продължение на векове чак до XIX в. селцата са били достъпни само с лодка откъм морето или с магаре по стръмните склонове през планините. Местните са преобразили негостоприемния пейзаж, като са построили сгушените къщи в пастелно розово, синьо и охра, които се спускат съвсем до брега сред назъбени скали, или са кацнали по склонове със зашеметителен изглед отвисоко. Петте села са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
 |
ВАЛПАРАЙСО, ЧИЛИ
„Перлата на Тихия океан“ – град Валпарайсо определено е едно от най-впечатляващите места в света. Обявен е за културна столица на страната, общински град, център на третата по големина конурбация и едно сред най-важните за страната пристанища. Всяка една от къщите в този град е боядисана в различни нюанси на яrки и светли цветове. Това е така поради факта, че всички кораби, които гарират на доковете за поправка или пребоядисване, оставят голямо количество боя, а хората я вземат и боядисват къщите си с нея. Пъстроцветните къщи са запазената марка на Валпарайсо – в превод „Райска долина”.
FAVELA PAINTING В РИО ДЕ ЖАНЕЙРО, БРАЗИЛИЯ
Много хора смятат, че фавелите /или гета, гъсто заселени квартали, често разположени на хълмове и планини/ на Рио де Жанейро в Бразилия са едни от най-опасните и най-неблагоприятни места за изграждането на един дом. Жилищното и общественото строителство в тях е без градоустройствен план, отсъства развита градска инфраструктура, а поради бедността е високо и нивото на престъпност. Нещата се променят след оригиналната концепция за Favela Painting, въведена от холандските художници Херон Колхаас и Дре Урхан. Те си сътрудничат с местните жители и създали блестящи произведения от цветно изкуство по стените на домовете им. Успяват да вдъхновят местните, като ги превръщат в художници и превръщат техния град в платно за рисуване.
БУРАНО, ВЕНЕЦИЯ, ИТАЛИЯ
 |
Бурано е един от най-пъстрите градове в Италия. Той е малко рибарско селище, построено върху 4 острова на 7 километра от града на любовта Венеция. Те са свързани с мостове, „протягащи се“ над канали с ширина 10 м., а друг мост ги свързва с пети по-голям остров – Мацорбо. Няма да ви е трудно да го разпознаете – по пъстрата палитра от цветни фасади на прилежно подредените сгради ще ви приветства отдалеч. Легендата разказва, че рибарите боядисвали домовете си в ярки цветове, за да ги разпознават от открито море. Но има и една малка подробност. От времето на най-големия подем на Бурано (XV–XVI в.), цветовете на къщите следват специална система. И ако днес някой желае да боядиса дома си, трябва да подаде молба до правителството. То от своя страна ще го уведоми за позволените цветове в дадената редица къщи. Не на шега хората наричат Бурано – „по-добрата Венеция”.
НЮХАВН, КОПЕНХАГЕН, ДАНИЯ
 |
Едно от най-живописните кътчета в Дания е пристанище Нюхавн в столицата Копенхаген. Всъщност това е канал, прокопан от шведски военнопленници през XVII век като свръзка между морето и вътрешната част на Копенхаген. Повечето от пъстро оцветените къщи датират от XVII – XVIII век, а като част от историческото наследство, по протежението на водния път са акостирани дървени кораби.
Съществува обаче разлика между двата бряга на канала – цветните постройки са съсредоточени от северната му страна. Това е така, защото някога Нюхавн е определял границата между заможното и бедното население. Богатите предпочитали студенината на камъка за своите имения и палати и ги обозначавали с четна номерация, докато бедните боядисвали дървените си или тухлени къщи в ярки цветове и ги обозначавали с нечетна номерация. Именно в една от тях, обагрена в червено, през 1835 година писателят – вълшебник Ханс Кристиан Андерсен написва първите си приказки за деца. А най-старата къща на пристанището датира от 1661 година и е отбелязана с No 9.
ЛА БОКА, БУЕНОС АЙРЕС, АРЖЕНТИНА
Градът се появява като селище на роби през 16-ти век. Разноцветните домове, построени от италиански имигранти, придават весела атмосфера. Синя стена, червена врата, жълта рамка на прозорец. Две педи по-нататък – стената вече е оранжева, кепенците – зелени, но пък долният етаж е в лилаво, а уличният фенер розовее, докато край него се извива двойка в страстно танго…
Сякаш някое дете се е оставило на фантазията си и е сглобило в хаотична шарения легото на миниатюрните емигрантски жилища, приютявали търсачите на по-добър живот в Аржентина в края на ХІХ и началото на ХХ век. Много от преселниците, изсипвали се от корабите тук, в тогавашното пристанище на аржентинската столица Буенос Айрес в устието на река Риачуело, идвали от Италия, и по-специално от Генуа. Но имало и от всякакви други краища на Европа и света. Включително от България. Бедни, но решени да се преборят за място под слънцето. Така край доковете стихийно се родил емигрантският квартал Ла Бока (Устата). За името има две версии – че е заради разположението в устието на Риачуело и че е вариация по названието на генуезкия пристанищен квартал Бокадазе (Уста на магаре). Нали било пълно с генуезци, които искали да си спомнят за дома. Според една стара статистика през 1895 година в Ла Бока живеели общо 38 000 души. 17 000 от тях се водели аржентинци, 14 000 били италианци, 2500 – испанци, а останалите – откъде ли не. Имало баски, евреи, араби, немци, поляци и всякакви други.
Източници: wikipedia.org, the10mostknown.com, interviews-bg.eu, pochivka.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар