Афоризмите на Албер Камю

Афоризмите на Албер Камю
* Албер Камю, 1913-1960, френски писател, драматург и философ

Благополучието на хората винаги е било алибито на тираните, освен това то осигурява чиста съвест на слугите на тиранията. Приятелството често завършва с любов, но любовта с приятелство – никога. Един особен вид духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да бъдат щастливи без пари. По дефиниция правителството няма съвест. Понякога то има политика, но нищо повече. Понякога се питам какво ли ще кажат бъдещите историци за нас. Мисля, че едно-единствено изречение е достатъчно за съвременния човек: той се отдавал на разврат и четял вестници. Свободната преса може, разбира се, да бъде добра или лоша, но със сигурност, ако не е свободна, не може да бъде нищо друго освен лоша. Винаги има моменти в историята, когато човекът, който се осмели да каже, че 2 + 2 = 4, бива наказан със смърт. Благополучието на хората винаги е било алибито на тираните, освен това то осигурява чиста съвест на слугите на тиранията. Приятелството често завършва с любов, но любовта с приятелство – никога. Един особен вид духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да бъдат щастливи без пари. Никога няма да бъдеш щастлив, ако постоянно търсиш какво е щастието. Никога няма да живееш, ако се опитваш да разбереш смисъла на живота.

Ние свикваме да живеем, преди да придобием навика да мислим.

Истинското великодушие към бъдещето се крие в това да дадеш всичко на настоящето.

Предпочитам да изживея живота си все едно има Бог и да открия, че няма такъв, след като умра, вместо да живея така, все едно няма Бог, и да открия, че има такъв, след като умра.

Онзи, който се отчайва заради съдбата на човека, е страхливец; но който храни надежда, че нещо може да се промени, е глупак.
Мъчениците… могат да избират между това да бъдат забравени, осмени или използвани. Но да бъдат разбрани – никога.

Всъщност, за да си прочут, трябва само да убиеш хазайката си.

Колко трудно, колко мъчително е да станеш човек!