 |
| Снимка: iStock |
Свети
Никола живял през III-IV вeк след Христа и бил епископ в град Мира
(намиращ се днес на турския бряг на Средиземно море). Предполага се, че
светецът е починал на 6 декември, затова на тази дата се празнува денят
на свети Никола (на немски: Nikolaus, Николаус; при православните
християни - Свети Николай Чудотворец).
Човеколюбивият свети Никола – закрилникът, раздаващ дарове
Никола бил известен като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на Църквата човек. Раздал цялото си богатство, което наследил от родителите си - богати земевладелци, на бедните и онеправданите.
Легендите разказват как дарил пари на едно мизерстващо семейство и така бащата успял да омъжи трите си дъщери; спасил живота на различни хора, а с негова помощ жителите на град Мира не били застигнати от гладна смърт; често радвал малките деца, като им подхвърлял през прозореца си подаръчета.
Историите за свети Никола се роели и скоро след смъртта си той се
наредил сред най-почитаните светци във Византия. През Х век славата му
достигнала чак до земите на Италия и Германия, а през XII век под името
Sint Nicolaas светецът вече бил особено почитан и в Холандия като
закрилник на моряците, търговците и децата.
В исторически извори от средата на XVI век има сведения, че в Германия и в Холандия хората вярвали, че свети Никола носел подаръци на прилежните, смирени и послушни деца - „ябълки, орехи и бадемови ядки”, както и дрешки и полезни предмети за бита.
От Свети Никола към Санта Клаус
През 1626 г. холандски калвинисти, които се преселили в Америка, пренесли в Новия свят почитта към свети Никола. Eмигрантитe постепенно започнали да произнасят Sint Nicolaas като Sinterklaas, което в разговорния английски придобило звучене като Santa Claus (Санта Клаус).
През декември 1773 г. и през следващата 1774 г. нюйоркски вестник поместил дописка за холандски семейства, които чествали годишнината от смъртта на Санта Клаус. Тези вестникарски материали спомогнали за популяризирането на светеца в Америка.
През 1804 година Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, на годишната среща на Обществото започнал да разпространява дървени фигурки на Санта Клаус, представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камина.
През 1823
година в Америка се появило стихчето „Нощта преди Коледа”
от Климент Кларк Мур, което станало много популярно. То описвало Санта
Клаус като жизнерадостно старче, което влиза в къщите на хората през
комина.
Така постепенно Санта Клаус се разграничил от образа на свети Никола.
Създател на новия образ е роденият в Германия американски карикатурист Томас Наст, който през 1863 година в нюйоркския вестник Harper’s Weekly представил Санта Клаус като облечен в костюм от бяла кожа и с широк кожен колан пълничък веселяк с бяла брада, придружен от елени.
Комерсиализацията на Санта Клаус
През 1932 г. компанията „Coca-Cola“ приписала на Санта Клаус като традиционни цветовете червено и бяло, а с основния му образ се заел американският художник Хадън Съндблом, син на финландски емигранти. Така било поставено началото на комерсиализацията на образа на Санта Клаус. Коледа по света.
Днес в дните около Коледа могат навсякъде да се видят мъже, облечени в червено-бели одежди и с шапки на главата: в магазините, по тротоарите, във фотоателиетата. Съществуват дори международни срещи на дядоколедовците.
Никола бил известен като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на Църквата човек. Раздал цялото си богатство, което наследил от родителите си - богати земевладелци, на бедните и онеправданите.
Легендите разказват как дарил пари на едно мизерстващо семейство и така бащата успял да омъжи трите си дъщери; спасил живота на различни хора, а с негова помощ жителите на град Мира не били застигнати от гладна смърт; често радвал малките деца, като им подхвърлял през прозореца си подаръчета.
В исторически извори от средата на XVI век има сведения, че в Германия и в Холандия хората вярвали, че свети Никола носел подаръци на прилежните, смирени и послушни деца - „ябълки, орехи и бадемови ядки”, както и дрешки и полезни предмети за бита.
От Свети Никола към Санта Клаус
През 1626 г. холандски калвинисти, които се преселили в Америка, пренесли в Новия свят почитта към свети Никола. Eмигрантитe постепенно започнали да произнасят Sint Nicolaas като Sinterklaas, което в разговорния английски придобило звучене като Santa Claus (Санта Клаус).
През декември 1773 г. и през следващата 1774 г. нюйоркски вестник поместил дописка за холандски семейства, които чествали годишнината от смъртта на Санта Клаус. Тези вестникарски материали спомогнали за популяризирането на светеца в Америка.
През 1804 година Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, на годишната среща на Обществото започнал да разпространява дървени фигурки на Санта Клаус, представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камина.
През 1823
Така постепенно Санта Клаус се разграничил от образа на свети Никола.
Създател на новия образ е роденият в Германия американски карикатурист Томас Наст, който през 1863 година в нюйоркския вестник Harper’s Weekly представил Санта Клаус като облечен в костюм от бяла кожа и с широк кожен колан пълничък веселяк с бяла брада, придружен от елени.
Комерсиализацията на Санта Клаус
През 1932 г. компанията „Coca-Cola“ приписала на Санта Клаус като традиционни цветовете червено и бяло, а с основния му образ се заел американският художник Хадън Съндблом, син на финландски емигранти. Така било поставено началото на комерсиализацията на образа на Санта Клаус. Коледа по света.
Днес в дните около Коледа могат навсякъде да се видят мъже, облечени в червено-бели одежди и с шапки на главата: в магазините, по тротоарите, във фотоателиетата. Съществуват дори международни срещи на дядоколедовците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар