Кученца за продан

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан.“ Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.

“По колко продавате кученцата?” — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
“Зависи, от тридесет до петдесет долара.”
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
“Имам два долара и тридесет и седем цента,” казало то. “Може ли да ги погледна?”
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
“Какво му е?”
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил,

че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
“Искам да купя това мъничко кученце.”
Собственикът на магазина казал.
“Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.”
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
“Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, докато го изплатя.”
Можем ли като тях!? 
Собственикът на магазина възразил:
“Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.”
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
“Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира.”

Дан Кларк
/от Пилешка супа за душата/