Словото ни казва: „Аз, Господ, мразя... опаки уста” (Притчи 8:13); също така Той ни заповядва: „Да не обикаляш между хората си като одумник” (Левит 19:16); Бог също казва: „А при това, те навикват да стоят празни, да ходят от къща в къща, и не само да бъдат празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори” (І Тим. 5:13). В Псалм 101:5 Той също казва: „Който клевети скришно съседа си, него ще погубя”.
Бог има предвид, че тези, които се отдават на клюкарство, не Го почитат и са предадени на изопачен ум. Той поставя клюкарите наред с тези, които са неблагонадеждни, нелюбящи, неправедни, изпълнени със завист, каране, измама, убийци и мразещи Бога. След това Той казва, че тези, които практикуват тези неща, са достойни за смърт, но това не ги възпира да продължават да участват в това и да насърчават други да вземат участие (виж Римл. 1:28-32). Това са тежки стихове и аз се свивам при мисълта за тяхното изпълнение.
Между другото, не е необходимо дадено нещо
МАТЕЙ 18
„И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си” (Мат. 18:15). Смятам, че причината поради която Бог е записал това в Библията, е фактът, че Той добре знае колко сме слаби и нашата нужда от здрави ръководни начала. Ако ние сме обидени или видим, че някой е в грях, то трябва да отидем при тази личност И ПРИ НИКОГО ДРУГИГО!
Нека ви дам няколко примера: Когато някой е съгрешил, каква е ползата да отидеш и споделиш това с някой друг? Какво биха помислили те за това? Ако ние ходим насам-натам и разказваме наляво и надясно за това „ужасно нещо”, което сме видели в живота на някого, и питаме дали и другите го виждат „това”, то ние ставаме причина хората да си създадат осъдително мнение и в края на краищата самите те да се спънат. Вместо това, нека се опитаме да възстановим този брат или сестра отново в общение с Бог. Това може да стане, като им посочим техния пропуск или грях, с който Бог настоятелно иска да се справи. Но ако той (тя) не послуша, то тогава трябва да се предприемат други стъпки.
Бъди подготвен за тях, макар че много често не се стига до там. Повярвай ми, че моментите на моя най-интензивен духовен растеж са били тези, когато някой с истинска любов е идвал при мен и загрижено ми е посочвал грешките, които е видял в поведението ми. Благодарна съм за тези личности, които са ме обичали достатъчно, за да имат смелостта да ми открият това и да ми дадат възможност да се коригирам. „Братя, даже, ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух. Но всекиму казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен” (Гал. 6:1).
"ДА ПОЕМЕМ ВЪРХУ НАС ОБИДАТА НА ДРУГ"
Да споделяме нашите лични обиди или горчивина и да слушаме другите да споделят своите е една друга област, в която трябва много да внимаваме. Ако някой например, се е отнесъл грубо към близкия ти приятел, и той дойде да ти се оплаче, то вероятно и ти „би поел обидата му”. Това означава, че и ти си обиден и вероятно ядосан на онази личност, която е оскърбила твоя приятел. Навярно по-късно те ще се разберат и всичко ще се прости и забрави, но тук има още един проблем: ...Ти все още изпитваш горчивина.
И следващия път, когато срещнеш въпросната личност, която е обидила твоя приятел, ти вероятно ще установиш, че не си му (й) простил. Ето защо, ако ти веднага не отидеш и не се справиш с този проблем, то ще продължаваш да носиш в сърцето си горчивина, която ще изплува винаги на повърхността, когато името на тази личност се споменава. Защо? Защото Бог не ти е дал същата мярка благодат да простиш, както е дал на твоя приятел. Ти не си директно обиденият.
Бог дава на смирения (обидения) благодат (Яков 4:6). А ти не си непосредствено обидения. Ти просто „случайно” си бил въвлечен да чуеш нещо, което не би трябвало да чуеш. Разправията, която един такъв малък случай може да причини, може да обхване много хора и да бъде дълготрайна. Зависи от това, колко хора са взели участие в нея, слушайки. Ето защо ти самият виждаш колко е безотговорно да включваш другите в твоите обиди и огорчения. Доколкото аз разбирам нещата, ние нямаме право да отидем при някой друг, освен при Бог и при този, който ни е обидил. Освен, ако наистина не знаем как да постъпим. Дори тогава трябва да отидем за съвет, но не при нашия „най-любим приятел, за да разговаряме с него”.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СЪВЕТ И КЛЮКА
Много от клюките и одумванията минават под маската на „да се посъветваме”. Няма нищо погрешно в това да бъдеш посъветван, ако наистина разговаряш със СЪВЕТНИК. Съветникът е такъв човек, който е зрял в Господа, който ще те насърчи в добри дела, ще търси да те помири, ще ти посочи греха и ще ти помогне при разрешаването на проблема. Но също така той не би разказал това на никой друг и сам не би се спънал. Съветникът е човек, който преди всичко и на първо място търси Божията воля, а не твоята. (Една такава личност в повечето случаи има ръководна роля в църквата или в дадена група).
Страхувам се, че това ще изключи 95% от хората, при които най-напред бихме изтичали, за да потърсим съвет в нашия настоящ проблем. Ако наистина се нуждаем от съвет, то трябва да го получим. Но в повечето случаи, когато споделяме нещо с някого, ние не търсим разрешението; просто търсим съчувствително ухо, което да се съгласи с нашата гледна точка. Много често не осъзнаваме как самите ставаме причина за разцепления, като се стремим да привлечем хора „на наша страна”. Често пъти сме много егоистични, за да бъдем загрижени за вредата, която нанасяме, като говорим на хората (някого).
„Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му: Надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бърже тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и оня, който сее раздори между братя.” (Притчи 6:16-19).
ПРОСТО СЛУШАЙКИ
На много от нас ни се иска да мислим, че „слушането” на клюка не е наистина така лошо, както нейното разпространение. Бог казва: „Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език” (Притчи 17:4). В І Царе 24:9 Давид казва на Саул: „Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти.” Добре, защо слушаме? Защо сме така склонни да вярваме най-лошото?
Библията ни казва: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи” (І Кор. 13:7). Защо не кажем кротко, но твърдо: „Съжалявам много, но смятам, че ми казваш нещо, което не би трябвало да чуя. По-добре принеси това пред Бога или пред тези, които са пряко засегнати... Но не меси мен в това!” Няколко подобни увещателни думи ще спрат клюката още в нейния зародиш; най-малкото ще накарат тези хора да се замислят добре и за известно време да престанат да мислят върху проблемите на чужди хора, а да се замислят върху собствената си обхода.
Библията ни предупреждава да стоим настрана от клюките: „Одумникът обхожда и открива тайни, затова не се събирай с оня, който отваря широко устните си.” (Притчи 20:19).
БЕЛЕГ НА ЗРЯЛОСТ
„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Мат. 12:36). С всяка дума, която изговаряме, ние правим избор. Ние или избираме да благославяме Бога, или да Го наскърбяваме, като въставаме против Неговото Слово: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат” (Ефес.4:29). Много често ние не взимаме присърце Божията заповед да пазим езика си. Да пази езика си от зло е белегът на истинската зрялост на Божието чадо.
Апостол Яков казва: „Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно” (Яков 1:26). Ние всички знаем, че „сърцето е измамливо повече от всичко” (Еремия 17:9), и затова е лесно да оправдаем нашето поведение. Но виж само колко е висока цената. Аз самата се убедих, когато пишех тази статия. Не искам моята обхода в Господа да е безполезна поради това, че не съм достатъчно зряла да знам как да контролирам думите, които излизат от устата ми.
ЕДНА ПОСЛЕДНА МИСЪЛ
Клюката и одумването са оръдия на сатана. Той добре знае, че ако успее да ни раздели и да ни накара да воюваме един против друг, то ние ще бъдем достатъчно заети, за да се организираме и заедно да воюваме против него. Хубаво би било, ако сега се спрем за момент, и се замислим добре, и вземем в сърцето си твърдо решение повече да не изговаряме клюки и да не слушаме такива. Това можем да сторим чрез Божията благодат и решение да направим правилния избор.
Моли се за това! Може би има хора, пред които трябва да се покаеш, а може би в сърцето ти има горчивина и непростителен дух, които трябва да изповядаш, за да ти бъде простено. Иди при Бога и оправи сърцето си пред Него! Той ще ти даде сила да сториш останалото. „Нека се радваме и се веселим и нека отдадем слава на Него, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила” (Откр. 19:7).
Може би това за теб е непосилна задача. Но Бог те е призовал за свята невяста и ние трябва да направим всичко необходимо, „за да се приготвим”.
М.Грийн
Няма коментари:
Публикуване на коментар