Как да открием смисъл?
„Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да мине почти с всяко КАК.“
Ницше
Освен вярата, мисълта и волята, има една мощна движеща Сила, която разгръща огромния потенциал на човек.
Това е СМИСЪЛЪТ.
Хората имат нужда от причина да живеят, имат нужда да виждат смисъл на съществуването си.
Смисълът не е свързан с натрупване на богатство и материални блага. Често много богати и презадоволени деца изпитват усещане за безсмисленост на всичко и се насочват към наркотици и други краткотрайни удоволствия, за да приглушат това чувство на празнота.
Причината хората да изпаднат в депресия при безработица е не само страхът от мизерията, но и усещането за безполезност и безсмислие. Когато тези хора си намерят някакво полезно занимание, започват да виждат смисъл и депресията изчезва, макар материалното им положение да не се е подобрило. По същия начин стоят нещата и с пенсионерите. Когато те се пенсионират и останат в къщи, а децата им са поели по своя път и вече нямат нужда от тях, възрастните хора изведнъж се предават. И не защото са прекалено
Когато открием смисъл, това силно ни мотивира и вдъхновява, дава ни сили да преминем през всякакви обстоятелства, да преодолеем трудностите, да се справим с болката и страха. Имайки за какво, ние можем да минем през всички как.
Както съм писала и друг път, винаги съм се впечатлявала от силата на човешкия дух, когато хора, сблъскващи се с непоносима съдба, която не може да бъде променена(останали сакати, загубили всичките си близки, страдащи от неизлечими болести и т. н.), превръщат страданието си в триумф и постигат неща, смятани за невъзможни.
Всички те да имали някаква цел, виждали са причина да продължат, откривали са смисъл за съществуването си дори при най-тежки и ограничаващи обстоятелства.
Необходимостта от откриването на смисъл много добре е отразена в книгата „Смисълът на живота“ от Виктор Франкъл.
В нея той разказва преживяванията си в зверски концентрационен лагер. Там всички обстоятелства се съюзяват, за да накарат лагерника да изгуби опора. Изтръгнати са всички познати цели в живота. Самият д-р Франкъл загубва всякаква собственост, а семейството му- баща му, майка му, жена му и брат му умират в лагерите или са изпратени в газовите пещи.
Въпреки неописуемите преживявания – болка, глад, безнадеждност и неизвестност, имало само едно нещо, което можело да върне устоите на човек – това е някаква предстояща цел, към която да се стреми – нещо, заради което да се бори, нещо, за което си струва да живее. За някои от лагерниците това била мисълта за близък човек, който ги чака там отвън, за друг била някаква работа, която очаква да бъде завършена, за трети – скъпи спомени от миналото.
Обречени били само тези, които не виждали смисъл да продължат.
Всъщност тези преживявания довеждат д-р Франкъл до откриването на логотерапията. За разлика от психоанализата, насочена към миналото на човека и освобождаването му от негативни чувства и стари модели, логотерапията е насочена към бъдещето и по-точно към откриване на смисъл.
При работата си като психиатър, д-р Франкъм често задавал шокиращ въпрос на своите пациенти: „Защо не се самоубиете?“
Отговорите му давали възможност да намери насоки за своята терапия и да втъче тънките нишки от важни за отделния човек неща в здрава тъкан от смисъл и отговорност.
- Какъв е обаче смисълът на нашия живот?
Смисълът на живота е нещо много индивидуално. Освен че той е различен за всеки човек, той се променя и е различен през различните периоди от живота.
Смисълът никога не престава да съществува.
Всяка ситуация е предизвикателство към човек и при всякакви обстоятелства, колко и мизерни и тежки да са те, може да бъде открит смисъл.
Логотерапията посочва три пътища, по който можем да открием смисъла на живота си:
- Чрез творческа работа или извършване на дело.
- Чрез преживяване на нещо или среща с някого.
- Чрез отношението, което възприемаме при неизбежното страдание.
Третият път е един от най-важните за разбиране, тъй като често при тежки безнадеждни ситуации ние преставаме да виждаме смисъл.
А той може да бъде открит и дори в страданието. Д-р Франкъл пише:
„Има ситуации, в които човек е лишен от възможността да си върши работата или да се радва на живота си, но това, което никога не може да се елиминира, е неизбежността на страданието. Като се приеме предизвикателството да се страда храбро, животът има смисъл до последния си миг и запазва този смисъл буквално до края. С други думи, смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори възможния смисъл на неизбежното страдание. „
- Как да открием смисъла?
Често ние питаме: „Какъв е смисълът на живот?“ и очакваме някой да ни отговори, но този въпрос всъщност трябва да зададем на себе си.
Разбира се, съществуването на живота като цяло има и по-дълбок смисъл, всеки човек има своя мисия и допринася с нещо за развитието на Вселената.
Но тук аз говоря за намиране на конкретен смисъл във всеки момент.
Да открием смисъл на съществуването си във всеки момент от живота е наша отговорност.
- Кое би могло да бъде смисъл на живота ни?
Това, което осмисля живота ни съвсем не е необходимо да бъде нещо голямо и велико. Смисълът дори не е изпълняването на желанията ни или получаване на удоволствие.
Смисълът е по-скоро вътрешно усещане, което те изпълва, то е удовлетворение и те кара да се чувстваш благодарен, то е нещото, което те кара да се чувстваш жив.
-Любовта.
- Творчеството и научна работа.
- Децата или грижа за близките.
- Духовно и личностно развитие.
- Дейностите, които ни карат да усещаме удовлетворение - оказване на помощ на околните, предаване на опит и знания.
- Поставяне на конкретна цел и т. н.
Помнете обаче, че смисълът никога не престава на съществува, както в конкретен житейски план, така и на едно по-дълбоко ниво.
Той непрекъснато се променя според ситуацията.
Помислете си – кое е нещото, което ви изпълва, което ви дава надежда и желание за живот, кое ви кара да се чувствате удовлетворени и пълноценни, които ви прави радостни?
Помнете, че колко и безнадеждна да ви изгледа ситуацията, винаги можете да откриете смисъл.
Ник Вуйчич – човекът без крака и ръца, вместо да се самосъжалява и да се оплаква от тежката си участ, става един най-добрите мотиватори и учи хората как да успяват.
Виктор Франкъл, когато е в един от най-страшните концентрационни лагери – Освиенцим и няма нищо, за което да се захване или на което да се надява и да очаква, започва да помага на лагерниците да намерят смисъл в техния изглеждащ изгубен живот.
Може да ви помогне да погледнете живота сякаш са минали годнни и сте на края на земния си път. Сега погледнете назад и си помислете – „беше ли смислен моя живот, имаше ли за какво да живея? Какво бихте искали да си кажете, когато настъпи този момент?“
Споделете вашето мнение – какъв е смисълът на живота и кои са пътищата, по които можем да го открием?
Кое вас лично ви мотивира?
