понеделник, 25 август 2014 г.

Каква е разликата между интелигентността и Мъдростта?

Каква е разликата между Интелигентността и Мъдростта?


Мъдростта. На какво да я оприлича?

На Начало, разбира се. Начало на Живота.
Някои казват, че Бог е Началото.
Не е.
Безкрайността няма начало. Вечността няма начало. Бог няма начало, и не е начало.
Бог е Всичко.
Животът на материята има своето начало, и то е в Мъдростта.
“В началото бе Словото(Логоса)”. Животът в Бог (Вечността) има своето начало, и то също е в Мъдростта.
От Мъдростта тръгва пътят ни към Живота, който е Бог. А в живота си на земята се учим на Мъдрост. И в това е смисълът на земния ни живот – да съберем Мъдрост, за да се научим да Обичаме, и с Любовта си да отидем в Истинския Живот, Който е Бог.
Мъдростта е Началото. Мъдростта е Пътят.
Мъдростта е Животът.
Мъдростта е Любов.
Мъдростта е Бог. Последното е вярно с истинността на всяко едно от предишно споменатите.

Каква е разликата между интелигентността и Мъдростта?
Интелигентността знае много, а Мъдростта обяснява всичко.
Интелигентността се мисли за силна, а Мъдростта е Силата.
Интелигентността е от книгите, а Мъдростта от Живота.
Интелигентността изгаря с книгите, а Мъдростта Живее.
Интелигентността робува, а Мъдростта е Свободна.

Човек е достатъчно интелигентен, за да успява да прави живота си все по-удобен и приятен. Влюбен в себе си, интелигента си мисли, че той е, който променя живота.
Дали наистина, интелигентността променя живота ни?
Аз бих казал, че интелигентността е задължително условие в живота на човечеството?
Интелигентността е предизвикана необходимост в човешкото оцеляване.
Интелигентността е продукт, който човечеството използва, както използва ножа и вазата за цветя.
А Мъдростта е, която ви казва това.
Накарайте интелигента да се обясни.
Той не може. Интелигента познава донякъде науката и очевидните неща. Но не познава себе си. Естествено, не познава и другите.
Интелигентността познава написаното. И в своята си самовлюбеност е имала глупостта да каже “Littera scripta manet” (Написаното остава). Иска ми се да съм снизходителен, и да приема, че това е казано като пожелание, а не като твърдение.
Интелигентността предполага, а Мъдростта знае. Но предположенията си, интелигентността поставя в буквите на
закона, надявайки се да остане чрез него.
А знанието си, Мъдростта пренася през вековете с въздуха, който дишате, с камъните по които ходите, и с телата ви, в които се учите.
Една жена, чието трето име е Живот, каза: “Ако млъкнете, и камъните ще заприказват за Бог”. Млъкнете. И чуйте. Или поне се опитайте...

Мъдростта пее, а интелигентността я оценява... А когато интелигентността пропее, се етикира като “популярна”.
Популярност е другото име на интелигентността.

Популярност е, което Мъдростта никога няма да бъде.
Защото е рядкост.
Не се изтъква.
Не говори по площадите.
Пуска корен в човека, а не в тълпата.
Не върви след знамена, и не издига знамена.
Не ползва другите за огледало на нарцисизма си, а поставя гърба си за стъпало.
Не казва “Вървете след мен” или “Вървете пред мен”. Тя ви вика, “Елате при мен”.
Интелигентността размахва пръст, а Мъдростта подава ръка.
Интелигентността казва “Не знаеш”.
Мъдростта казва “Учиш се”.
Интелигентността казва “Аз знам”
Мъдростта – “Аз Съм”.

Не търсете прилики между Мъдростта и интелигентността.
Прилики няма.
Кое е по-доброто?
Интелигентен Мъдрец е най-доброто. Но той се ражда рядко на земята. Щастлив е народът, който го роди. Още по-щастлив е този, който го познае. А благодатта му е за всички.