Аертон Сена, състезанията и търсенето.

Аертон Сена, състезанията и търсенето.

снимка: Instituto Ayrton Senna, Wikimedia Commons

За Аертон Сена автомобилните състезания не са просто спорт, а пътуване към себе си, опознаване на собствената същност.

Това е човек с
особена харизма, за когото някои казват, че карал като

обладан от демони. Самият Сена всъщност е дълбоко религиозен, което плаши околните още повече - неговият приятел и съперник на пистата Ален Прост казва, че се страхува, че Сена е опасно луд и че смята Господ за свой втори пилот.

Всичко започва на 21 март 1960, когато Аертон Сена да Силва се ражда в богато бразилско семейство. Има всичко, от което едно дете се нуждае, включително и миниатюрна състезателна количка, която получава от баща си за четвъртия си рожден ден. И от която вероятно започва любовта към автомобилите.

На 13 години Сена за пръв път участва в състезание по картинг, което печели. По същото време той вече е започнал да гледа по телевизията с огромен интерес състезанията от Формула 1.

На Аертон Сена не му се налага да се състезава за пари. Напротив, състезателната му кариера е избор пред това да стане част от бизнеса на баща си. Желанието му да се състезава е част от неговото лично търсене на собствените му граници, от един непрестанен стремеж към себепознаване.

На 21 години Сена заминава за Великобритания, където в продължение на три години участва в състезания и печели пет титли. През същата година той се жени за приятелката си от детство Лилиан, която обаче не успява да се адаптира към състезателната кариера на Сена в Англия и двамата бързо се развеждат.

1984 г. поставя началото на нов етап в живота на Сена - тогава той за пръв път участва в състезанията от Формула 1.

Сена с Lotus. Снимка: Peterhanna, Wikimedia Commons

Дебютира с Toleman - британски производител на състезателни коли от началото на 80-те. Отборът на Toleman е относително неизвестен, но е единственият, с който Сена успява да се споразумее (след като Williams и McLaren нямат свободни места за пилоти, а генералният спонсор на Lotus иска британски пилот).

Най-доброто състезание за Сена през този първи сезон е Гран При на Монако. Това е събитието, което показва, че автомобилният спорт ще има нова звезда.

Състезанието се провежда при изключително проливен дъжд и е спряно преди финала от съображения за безопасност. Сена завършва втори след французина Ален Прост с McLaren.

Сена не се задържа дълго в Toleman. Отборът има твърде малко ресурси за все по-голямата амбиция на Сена да бъде все по-бърз.

През 1985 г. той подписва договор с Lotus, където се състезава три сезона. През 1988 г. решава, че няма накъде да се развива повече с Lotus и че има нужда от нещо ново. Тогава подписва с McLaren, с които се състезава шест сезона, печелейки три световни титли.

Когато се прехвърля в McLaren, Сена става съотборник с Ален Прост - пилот, който ще стане най-големия му съперник на пистата, но и особен вид приятел. Двамата са постоянно по петите си, измъквайки титли един от друг. Когато през 1993 г. Прост се оттегля от спорта, на Сена започва да му липсва съперничеството и стремежът да побеждава Прост. Няколко дни преди смъртта си Сена прави интервю на пистата в Имола, в което специално поздравява Прост, казвайки, че липсата на френския пилот на пистата се усеща.

Превъзходството на Сена по пистите е безспорно през тези години и нито Прост, нито друг пилот може да му го оспори. Всеки, който го познава, може да каже защо това е така - Сена просто влага всичко от себе си и в спорта, и в живота. За него половинчатите усилия просто не са вариант, а постоянната цел е една - усъвършенстване. Това не важи само за спорта, но и за живота като цяло. Част от усилията му са насочени към благотворителност и особено към това да помага на бразилските деца, родени в бедност. Това е кауза, с която роднините му продължават да се занимават и до днес.

Енергията му да се състезава и да е най-добрият е толкова голяма, че Прост казва, че за Сена победата е по-важна от живота. Британският пилот Мартин Бръндъл добавя: “Сена е гений. За мен геният е точно на правилната страна на неуравновесеността. Той е толкова развит в това, че е почти отвъд ръба. Доста близо до ръба.”

Самият Сена също понякога усеща, че прекалява. Когато например побеждава

Прост в Монако през 1988 г., той е толкова бърз, че сам се стряска: “Внезапно се уплаших, защото осъзнах, че съм много отвъд съзнателното си разбиране за онова, което става. Бавно прибрах колата и не излязох до края на деня.”

 

Сена по време на състезание. Снимка: Iwao, Wikimedia Commons

Аертон Сена гледа на състезателното каране като на начин да опознае сам себе си: “За мен това откриване е невероятно. Всеки път, когато надмина границите си, намирам нещо повече, отново и отново. Но има едно противоречие. В същия този момент, в който си най-бърз, си и невероятно крехък. Защото за част от секундата всичко може да свърши. Всичко. Тези две крайности ми помагат да опозная себе си все по-дълбоко и по-дълбоко.”

Това пътуване към себе си го кара да мисли за бъдещето и за опасностите на автомобилния спорт: “Искам да живея пълноценно, интензивно. Никога не бих искал да живея частично, страдайки от болест или травма. Ако някога попадна в катастрофа, която в крайна сметка ще ми струва живота, се надявам това да стане за един миг.”

По някаква смразяваща ирония на съдбата наистина става за един миг. На 1 май 1994 г., по време на Гран При на Сан Марино, автомобилът на Сенна - Williams, с които тъкмо е започнал да се състезава, - изхвърча от пистата Имола и се удря в бетонената стена пред погледите на милиони телевизионни зрители. Изваждат Сена почти веднага, той дори има лек пулс и лекарите му оказват първа помощ. Но без успех.

Аертон Сена умира на 34 години.

След смъртта на Сена мерките за безопасност за автомобилните състезатели стават основна тема в този спорт и са направени доста промени. Това е тема, която самият Сена заедно с други пилоти е искал да постави непосредствено преди смъртта си, особено след като

само ден по-рано в същото състезание загива и австрийският пилот Роланд Ратценбергер. След смъртта на Сена в колата му е намерен австрийски флаг, който той е смятал да развее след състезанието в памет на Ратценбергер.

Няколко месеца след смъртта на Сена, през лятото на 1994 г., бразилският национален отбор по футбол печели световната титла в САЩ. След финалния мач с Италия бразилците опъват транспарант на терена, посвещавайки победата си на Аертон Сена.


Мемориалната плоча на Аертон Сена в Имола. Снимка: MyName (runmatze), Wikimedia Commons