„Опитай...” – прошепнала Мечтата.
„Какво? Пак ли?!” – възмутил се
Опитът.
„Ха…, отново, заради мен.” – ухилила се Причината.
„Не! Заради мен!” – надигнала глас Гордостта.
„Накъде без мен?” – попитало Безумието.
„Без теб, навсякъде …” - отвърнало Спокойствието.
„А може би да отложим за утре?” – предложило Съмнението.
„Сега или никога.” – отсякла Упоритостта.
„А може би… не трябва?” - промърморила Предпазливостта.
„Млъкни!” – гракнала Храбростта.
„Сега или никога!” – повтори Упоритостта.
„Най-важното е само да не е като вчера!” - предупредила Обидчивостта.
„Вчера няма да се повтори!” - успокоила Глупостта.
„Всичко ще бъде по друг начин!” – излъгало Предчувствието.
„Цялата тази работа ми прилича на нещо…” - замислила се Паметта.
„Ех, вие...” – процедила през зъби Мечтата.