Защо ни мързи? – научното обяснение е, че...

Защо някои хора са по-мързеливи от други? Има ли ген, който ни кара да не се отлепваме от дивана?
Това са въпроси, които вече имат своя отговор.

Еволюцията

е пригодила мозъците и телата ни да отвръщат положително на естествените възнаграждения – храна, секс, даже тренировки.
Да, мързеливци, дори тренировките.
Научно казано, това удоволствие, което изпитваме, идва предимно от допаминовата система в мозъка ни – тя предава тези съобщения към цялото тяло и в крайна сметка служи, за да подсигури оцеляването на вида ни.
За някои хора храната носи удоволствие, за други - това са тренировките. Но въпреки това, по-голямата част от населението предпочитат храната и секса пред физическата активност...
Защо?...
Група учени провеждали изследвания върху мишки и открили една много интересна генетична зависимост.
След като разделили мишките на две групи – такива, които избирали да бягат на колелото повече и такива, които решавали да не тичат толкова – разликата била очевидна в потомството им. След 10 поколения бягащите мишки тичали на колелото 75% по-често от другата група, а след 16 поколения те пробягвали по 7 мили на ден в сравнение с обичайните 4 мили.
Тоест, от експеримента излиза, че мотивацията им за активен живот е генетично предавана.
Всички наследяваме от родителите си гени, които играят ключова роля в развитието на мозъка ни – някои от тях могат да ни накарат да копнеем за

активност.
Мозъците на бягащите мишки имали по-голяма допаминова система и зони, които отговарят за мотивацията и възнаграждението. Те изпитват нужда от активност. В противен случай, мозъците им реагират като на наркотично зависими, които са лишени от кокаин или никотин. Те са генетично пристрастени към бягането.
Наследяването на гени не е свързано само с различни черти на характера или с външна прилика. Освен тях, може да наследяваме например - от импулсивност до склонност към отлагане, работна етика и чист мързел.
И се оказва, че мързелът за физическа дейност може да е свързан с „ген на излежаването” – или по-скоро на мутация в нормален ген, който регулира степента на активност. Този ген е отговорен за един определен тип допаминов рецептор. Без него ще предпочитате да си седите и да вършите по-малко работа от тези, които имат правилно функциониращ ген.
Така че, желанието да сме активни може да не зависи изцяло от нас – съвсем спокойно може да обвините родителите си за това.
Източник: obekti.bg