Какво е мястото на хумора в корпоративната култура...?
- или как да капитализираме доброто настроение
Ведрото
и оптимистично настроение винаги е от полза. Но все пак компаниите не
избират служителите си по това, колко добре разказват вицове, нито пък
служителите си избират работодател по подобни критерии. Безспорно е
обаче, че хуморът в корпоративната култура е
предпоставка за привличането
и задържането на персонала, както и за неговата
ангажираност.
Данните на схема 1 показват резултатите от едно любителско проучване на студенти по психология, в което участват над 100 служители на различни компании от над 10 страни. Оказва се, че почти всяка пета компания официално е отразила хумора като ценност в своята корпоративна култура.
Например
в правилата за вътрешния ред на компанията Food Service Capital е
записано, че “на всяко съвещание, всеки участник може, ако намери това
за уместно, да разкаже виц”. В компанията Wood Mackenzie чувството за
хумор е посочено като предимство за кандидатите за работа. В кодекса на
медийната компания, която издава списания с търговските марки CIO и
Computerworld в Русия (както нашата компания в България) е записано
“Приветстваме хумора в общуването между хората. Независимо от възрастта
ни, ние сме млади, силни и успешни – затова се отнасяме към света и към
самите себе си с лека ирония. Хуморът и в частност самоиронията са
признаци на интелект, а ние искаме в екипа ни да работят интелигентни
хора”.
Хуморът като навик на мениджъра
Доколко важен е хуморът в работата на мениджъра? Според проучване на компанията Feedback чувството за хумор е на трето място в списъка на най-важните качества на мениджъра, изпреварвайки класически характеристики на ръководителите като умение за вземане на решения и формулиране на задачи. Според психолози, хуморът е ефективен инструмент за управление на емоционалния фон на колектива и помага на ръководителя да се превърне в лидер сред своите подчинени.
“Предимството на това явление е, че екипът не просто следва инструкции, а е готов да “следва” своя ръководител. Дейността на сътрудниците се регулира не само от съществуващата система за поощрения и наказания, но и от вътрешният стремеж на служителите да бъдат като своя лидер. Повишава се нивото на доверие към мениджъра, както и мотивацията”, поясняват от Feedback.
Като се има предвид всичко казано
дотук не е чудно защо много компании капитализират хумора. Ето няколко примера как го правят:
Добрите практики
В ресторантската верига McGuffey’s Restaurants оценяват мениджърите и по това доколко весело е на сътрудниците да работят с тях. Този показател им носи до 20% надбавки към заплатата, след провеждане на годишна оценка.
Един от най-показателните примери за приложението на хумора като умение на мениджърите и стил на живот в компанията е американският гигант в електронната търговия с дрехи и обувки Zappos. Сред от ценностите на компанията е записано “да създаваме атмосфера на веселие и мъничко лудост”. На тази ценност напълно съответства процедурата за подбор на стажанти, която Тони Шей (Tony Hsieh), СЕО на Zappos е въвел. Когато компанията реши да назначи нови сътрудници, се публикува обява. В определен ден и час интервюиращите мениджъри от Zappos очакват кандидатите – сервирани са напитки и закуски, звучи музика. Кандидатите трябва да се представят на групата и да споделят смешни случки от живота си. След 5-10 минути, по сигнал, всички викат “смяна …” и всеки кандидат се премества при друг интервюиращ. Така подбраните стажанти преминават през период, в който работят на изпитателен срок. След изтичането му те имат възможност да останат на работа в компанията или да напуснат получавайки $2000. Тези, които избират втората възможност са под 1%.
Не е сигурно дали хуморът някога е разглеждан официално като желано качество в Sun и Lego, но в тези компании той винаги е процъфтявал. Сътрудниците на Sun са се записали завинаги в христоматията на корпоративния хумор – за тях се разказва, че преди години откарали Ферарито на един от основателите на компанията на малкия остров, разположен сред езерото пред корпоративния офис и след това махнали моста, който води до там.
Нещо подобно се разказва и за работниците от развлекателния парк Legoland – те подменили джипа на директора по глобално бизнес развитие с копие, направено от Lego (както по идея е всичко в Legoland). Собственикът на джипа, заподозрял нещо нередно, едва когато се опитал да го отключи.
Ако няма място за хумор …
Все пак за 21% от компаниите хуморът е неприемлив на работното място. В някои от тези компании считат, че хуморът отвлича сътрудниците от работата им, обърква взаимоотношенията в корпоративната йерархия, създава имидж на несериозна компания, което е недопустимо в бизнеса. Повечето обаче, се дистанцират от хумора, тъй като го асоциират с подигравки и сарказъм. Разбира се такива явления не се отразяват добре на емоционалния фон в компанията. Заради тях обаче не трябва да отхвърляме хумора изобщо. Психолозите от Feedback съветват да се научим да го използваме за добро.
предпоставка за привличането
Данните на схема 1 показват резултатите от едно любителско проучване на студенти по психология, в което участват над 100 служители на различни компании от над 10 страни. Оказва се, че почти всяка пета компания официално е отразила хумора като ценност в своята корпоративна култура.
Хуморът като навик на мениджъра
Доколко важен е хуморът в работата на мениджъра? Според проучване на компанията Feedback чувството за хумор е на трето място в списъка на най-важните качества на мениджъра, изпреварвайки класически характеристики на ръководителите като умение за вземане на решения и формулиране на задачи. Според психолози, хуморът е ефективен инструмент за управление на емоционалния фон на колектива и помага на ръководителя да се превърне в лидер сред своите подчинени.
“Предимството на това явление е, че екипът не просто следва инструкции, а е готов да “следва” своя ръководител. Дейността на сътрудниците се регулира не само от съществуващата система за поощрения и наказания, но и от вътрешният стремеж на служителите да бъдат като своя лидер. Повишава се нивото на доверие към мениджъра, както и мотивацията”, поясняват от Feedback.
Като се има предвид всичко казано
В ресторантската верига McGuffey’s Restaurants оценяват мениджърите и по това доколко весело е на сътрудниците да работят с тях. Този показател им носи до 20% надбавки към заплатата, след провеждане на годишна оценка.
Един от най-показателните примери за приложението на хумора като умение на мениджърите и стил на живот в компанията е американският гигант в електронната търговия с дрехи и обувки Zappos. Сред от ценностите на компанията е записано “да създаваме атмосфера на веселие и мъничко лудост”. На тази ценност напълно съответства процедурата за подбор на стажанти, която Тони Шей (Tony Hsieh), СЕО на Zappos е въвел. Когато компанията реши да назначи нови сътрудници, се публикува обява. В определен ден и час интервюиращите мениджъри от Zappos очакват кандидатите – сервирани са напитки и закуски, звучи музика. Кандидатите трябва да се представят на групата и да споделят смешни случки от живота си. След 5-10 минути, по сигнал, всички викат “смяна …” и всеки кандидат се премества при друг интервюиращ. Така подбраните стажанти преминават през период, в който работят на изпитателен срок. След изтичането му те имат възможност да останат на работа в компанията или да напуснат получавайки $2000. Тези, които избират втората възможност са под 1%.
Не е сигурно дали хуморът някога е разглеждан официално като желано качество в Sun и Lego, но в тези компании той винаги е процъфтявал. Сътрудниците на Sun са се записали завинаги в христоматията на корпоративния хумор – за тях се разказва, че преди години откарали Ферарито на един от основателите на компанията на малкия остров, разположен сред езерото пред корпоративния офис и след това махнали моста, който води до там.
Нещо подобно се разказва и за работниците от развлекателния парк Legoland – те подменили джипа на директора по глобално бизнес развитие с копие, направено от Lego (както по идея е всичко в Legoland). Собственикът на джипа, заподозрял нещо нередно, едва когато се опитал да го отключи.
Ако няма място за хумор …
Все пак за 21% от компаниите хуморът е неприемлив на работното място. В някои от тези компании считат, че хуморът отвлича сътрудниците от работата им, обърква взаимоотношенията в корпоративната йерархия, създава имидж на несериозна компания, което е недопустимо в бизнеса. Повечето обаче, се дистанцират от хумора, тъй като го асоциират с подигравки и сарказъм. Разбира се такива явления не се отразяват добре на емоционалния фон в компанията. Заради тях обаче не трябва да отхвърляме хумора изобщо. Психолозите от Feedback съветват да се научим да го използваме за добро.
