В Париж, след посещение в Лувъра, жена ми кокетничи:
- Скъпи, не ти ли приличам на Мона Лиза?
- Приличаш, мила, много приличаш. Само се чудя защо още никой не те е откраднал.
И скандалът започна...
В кабинета на сексопатолога съм.
- Почакайте, ще й позвъня, защото аз не помня.
Набирам номера на жена ми, звъня й, чувам гласът й и питам:
- Скъпа, кажи кога между нас беше последния контакт?
- А кой пита? – интересува се жена ми.
Прибрах се в къщи и скандалът започна...
Вървим си с жената по търговската улица в града. И на една витрина гледам – картина на гола жена. Вглеждам се в картината и ахвам: голата жена прилича досущ на благоверната ми съпруга.
Реагирам веднага:
- Ти май си позирала гола на този художник?
- Не е вярно, скъпи. Не съм му позирала. Той ме е рисувал по памет.
И скандалът започна...
Връщам се аз от командировка.
А жената – със съседа. И двамата едни такива – зачервени, а очите им шарят. „Така – мисля си аз, тука има нещо. Тука нещо не е наред”.
И започвам да ровя тук и там.
Влизам в кухнята, отварям хладилника, и - разбирам цялата истина: няма я ракията, която си купих преди седмица.
И скандалът започна...
Лежим в леглото с жената. Посред нощ, в просъница, чувам гласа й:
- Скъпи, искаш ли да правим секс?
Подскочих:
- Какво ти става? Късно е. Уморен съм. Утре ще ставам рано.
А тя стреснато ме поглежда:
- Спи, спи. Не става дума за теб. Говоря по телефона.
И скандалът започна.
След страхотен купон в дома на приятели, продължил цяла нощ, се събуждаме с жената в леглото някъде около обяд.
Оглеждам я отвсякъде и я питам:
- Мила, ние с теб правихме ли секс на купона около 3 часа през нощта?
- Възможно е, скъпи, ако по това време си бил в библиотеката.
И скандалът започна.
С жена ми сме на маскен бал. И всеки се забавлява както намери за добре. По едно време жената се приближава и притеснено споделя:
- Знаеш ли, скъпи? Някакъв тип се е лепнал за мен през цялата вечер. Не ме оставя на мира и ми подмята разни глупости. Не знам какво да правя.
Казвам:
- Решението е просто, мила. Свали си маската и всичко ще бъде наред.
И скандалът започна...
Нещо ме човърка отвътре. Искам да изляза тази вечер и да пийна една-две бири с приятели.
Увъртам се около жената:
- Мила, какво ще кажеш да поизляза малко навън и да се видя с някой и друг приятел?
А тя ме поглежда изкъсо:
- Излез, разбира се. Нямам нищо против. Да не съм те вързала за рогата.
И скандалът започна...
Правим здрав секс със жената. Тя постепенно вдига градуса и изпада в екстаз:
- Ох, мили. Толкова е хубаво. Така добре го правиш. Моля те, моля те, говори ми мръсотии. Говори ми мръсотиииии!
Огледах се и почнах:
- Кухня. Баня. Мивка. Печка...
И скандалът започна.
Военен съм - с чин полковник.
Вчера сутринта жена ми звъни:
- Скъпи, покривът на къщата ни тече, направи нещо.
- Не може – сопнах се – сега съм зает. Ще изпратя взвод войници.
След обяд – жена ми пак звъни:
- Скъпи, кухнята трябва да се боядиса, направи нещо.
Кипнах:
- Не мога, имам проблеми в службата. Ще изпратя взвод войници.
Вечерта, вече в леглото, жена ми се гуши в мен:
- Скъпи, хайде да правим онова нещо.
- Не мога сега, много съм уморен.
А тя:
- Ами, повикай тогава взвод войници.
И скандалът започна...
Лежим в леглото с жената след секс.
- Скъпа, казвам – искам да знаеш, че ужасно те обичам.
Тя ме поглежда под очи:
- Да, това наистина е ужасно.
И скандалът започна...
Оглеждам жената. Отчитам реалностите и споделям с тъга:
- Скъпа, ако ти наистина ме обичаше, щеше да се омъжиш за някой друг.
И скандалът започна...
Прибрах се в къщи късно вечерта.
- Къде беше, защо закъсня? – Пита ме жената.
- Имахме събрание
на кооперацията. Избирахме председател. Нещо се закучи и затова закъснях.
- И, все пак, избрахте ли председател?
- Да е жив и здрав бай Иван – казах. Посъветва ни най-накрая да свалим гащите и на който ме у най-голям, него да изберем за председател.
- И кого избрахте? – гори от нетърпение благоверната ми съпруга.
- Избрахме Пешо. Пешо бригадира. Той е вече председател.
- Как Пешо бе – негодува жена ми – не беше ли там кумеца Гошо?
И скандалът започна.
Прибира се жена ми от почивка на море.
Гледам я – една такава доволна, загладена, очите й бляскат.
- Колко лева изкара на морето? – питам.
- Ами, за целия престой, около хиляда лева.
- Хиляда лева? Аз не бих дал за теб и пет лева, ма. Я се погледни!
- Ами, аз и по толкова вземах – отвръща жената.
И скандалът започна.
Връща се жената от лекар.
- Скъпи, лекарят ми препоръча да сменя малко климата. Каза да ида на почивка на Малдивите или на Канарските острови. Какво ще кажеш, къде да отида?
- На друг доктор – казвам.
И скандалът започна.
- Къде беше, защо закъсня? – Пита ме жената.
- Имахме събрание
- И, все пак, избрахте ли председател?
- Да е жив и здрав бай Иван – казах. Посъветва ни най-накрая да свалим гащите и на който ме у най-голям, него да изберем за председател.
- И кого избрахте? – гори от нетърпение благоверната ми съпруга.
- Избрахме Пешо. Пешо бригадира. Той е вече председател.
- Как Пешо бе – негодува жена ми – не беше ли там кумеца Гошо?
И скандалът започна.
Прибира се жена ми от почивка на море.
Гледам я – една такава доволна, загладена, очите й бляскат.
- Колко лева изкара на морето? – питам.
- Ами, за целия престой, около хиляда лева.
- Хиляда лева? Аз не бих дал за теб и пет лева, ма. Я се погледни!
- Ами, аз и по толкова вземах – отвръща жената.
И скандалът започна.
Връща се жената от лекар.
- Скъпи, лекарят ми препоръча да сменя малко климата. Каза да ида на почивка на Малдивите или на Канарските острови. Какво ще кажеш, къде да отида?
- На друг доктор – казвам.
И скандалът започна.
Казвам на жената:
- Скъпа, знаеш ли? Нещо ми се струва, че нашето куче е болно.
- Защо смяташ така? – пита ме тя.
- Ами то вече не лае, когато започнеш да пееш.
И скандалът започна.
От известно време не си говорим с жената. Разбираме се с бележки.
Снощи й написах:
- Събуди ме утре в осем. Имам важна среща в службата.
Събуждам се сутринта и – о, ужас – часът минава девет.
Не издържах и позвъних на жената:
- Защо не ме събуди в осем, бях ти писал?
- Но аз ти оставих бележка до леглото – „ставай, часът е вече осем”.
И скандалът започна.
Жената ме пита:
- Скъпи, обичаш ли ме?
- Да!
- Много ли?
- Много! За теб съм готов да отида на края на света!
- А боклука ще изхвърлиш ли?
- Не, само това не!!!
И скандалът започна.
Жената нещо се ядосва:
- Ах, колко сгреших, че се омъжих за теб: Имах тълпа обожатели, на които отказах!
Отвръщам:
- А ти знаеш ли колко много съжалявам, че и аз не бях в тази тълпа?
И скандалът започна.
Снощи й написах:
- Събуди ме утре в осем. Имам важна среща в службата.
Събуждам се сутринта и – о, ужас – часът минава девет.
Не издържах и позвъних на жената:
- Защо не ме събуди в осем, бях ти писал?
- Но аз ти оставих бележка до леглото – „ставай, часът е вече осем”.
И скандалът започна.
Жената ме пита:
- Скъпи, обичаш ли ме?
- Да!
- Много ли?
- Много! За теб съм готов да отида на края на света!
- А боклука ще изхвърлиш ли?
- Не, само това не!!!
И скандалът започна.
Жената нещо се ядосва:
- Ах, колко сгреших, че се омъжих за теб: Имах тълпа обожатели, на които отказах!
Отвръщам:
- А ти знаеш ли колко много съжалявам, че и аз не бях в тази тълпа?
И скандалът започна.
Казвам на жената:
- Скъпа, искаш ли днес всичко да бъде, както първия път. Ще се нахвърлим един на друг и ще правим любов направо на пода.
Жената възкликна:
- О, скъпи! Би било страхотно! Ах, колко отдавна беше!
- Значи, искаш? – казвам. – Тогава измий пода.
И скандалът започна...
Жена ми ме поглежда строго и казва:
- И запомни веднъж завинаги! Когато казвам „скъпи мой”, това се отнася само за кучето ни.
И скандалът започна...
Обръщам се към жената:
- Скъпа, ако се случи така, че фалирам, ще продължиш ли да ме обичаш?
- Разбира се, мили. Но ще ми липсваш!
И скандалът започна...
- Скъпа, искаш ли днес всичко да бъде, както първия път. Ще се нахвърлим един на друг и ще правим любов направо на пода.
Жената възкликна:
- О, скъпи! Би било страхотно! Ах, колко отдавна беше!
- Значи, искаш? – казвам. – Тогава измий пода.
И скандалът започна...
Жена ми ме поглежда строго и казва:
- И запомни веднъж завинаги! Когато казвам „скъпи мой”, това се отнася само за кучето ни.
И скандалът започна...
Обръщам се към жената:
- Скъпа, ако се случи така, че фалирам, ще продължиш ли да ме обичаш?
- Разбира се, мили. Но ще ми липсваш!
И скандалът започна...
Жената търси нещо в шкафа. По едно време ме пита:
- Скъпи – преди десетина дни купих една книга за дълголетието и сега не мога да я намеря. Да знаеш нещо по въпроса?
- Не се безпокой – успокоявам я. Аз я изхвърлих. Усетих, че майка ти нещо взе да се зачита в нея.
И скандалът започна...
Прибирам се от чужбина.
Още от вратата жена ми започна да ме разпитва:
- Е, как беше? Кажи нещо интересно от странство.
- Най-интересното беше в стриптийз бара. Даваш 50 евро и една мацка се съблича пред теб на една маса в такт с музиката.
- И ти за това даде 50 евро?
- Дадох.
- Дай ми на мен 10 лева и аз ще ти се съблека тук на масата.
Дадох й десетачка, седнах и зачаках.
Жена ми пусна радиото, качи се на масата и едно след друго – съблече се.
- Е, скъпи, как беше? – пита.
- Абе, жена, какво да ти кажа – евтиното си е евтино.
И скандалът започна...
Отидох в градската библиотека – аз съм човек с много пари и исках да прочета нещо за това, как да ги направя повече.
В библиотеката обаче ми казаха, че жена ми е взела книга и не я е върнала.
- Коя книга? – питам.
- „Как да се омъжиш за богат, тъп идиот” – беше отговорът.
Прибрах се в къщи. И скандалът започна...
- Скъпи – преди десетина дни купих една книга за дълголетието и сега не мога да я намеря. Да знаеш нещо по въпроса?
- Не се безпокой – успокоявам я. Аз я изхвърлих. Усетих, че майка ти нещо взе да се зачита в нея.
И скандалът започна...
Прибирам се от чужбина.
- Е, как беше? Кажи нещо интересно от странство.
- Най-интересното беше в стриптийз бара. Даваш 50 евро и една мацка се съблича пред теб на една маса в такт с музиката.
- И ти за това даде 50 евро?
- Дадох.
- Дай ми на мен 10 лева и аз ще ти се съблека тук на масата.
Дадох й десетачка, седнах и зачаках.
Жена ми пусна радиото, качи се на масата и едно след друго – съблече се.
- Е, скъпи, как беше? – пита.
- Абе, жена, какво да ти кажа – евтиното си е евтино.
И скандалът започна...
Отидох в градската библиотека – аз съм човек с много пари и исках да прочета нещо за това, как да ги направя повече.
В библиотеката обаче ми казаха, че жена ми е взела книга и не я е върнала.
- Коя книга? – питам.
- „Как да се омъжиш за богат, тъп идиот” – беше отговорът.
Прибрах се в къщи. И скандалът започна...
- Скъпа, обръщам се към жената – ние вече осем години сме заедно...
- Да, мили.
- Знаеш ли, струва им се, че е вече време да внесем яснота в отношенията си... Дълго мислих и най-накрая трябва да ти задам този въпрос.
- Слушам те, радост моя.
- А как ти беше името?
И скандалът започна...
Седя пред телевизора и гледам футбол. Играе се дерби мач „Левски” – ЦСКА. Запален левскар съм от двадесет години и се вживявам в играта. Скачам, викам, ругая при всяка ситуация.
На масата пред мен – както си е обичаят – ракийка, салата, мезета. И жена ми – която се върти наоколо и изпълнява всяко мое желание:
- Жена, донеси още ракия. Нарежи и един домат. Вдигни тази чиния и донеси друга. Дай чаша вода … и т.н.
По едно време жената констатира с тъга:
- Като те гледам как се вживяваш, ти май ме обичаш по-малко от „Левски” .
Сопнах й се:
- Ако искаш да знаеш, аз те обичам по-малко и от ЦСКА.
И скандалът започна...
Гледаме с жената телевизия – някакъв проповедник ни говори за вярата, за молитвите и т.н. По едно време казва:
- Вярата в Господ може да излекува всяка болест. Достатъчно е по време на молитва да вдигнете едната ръка във въздуха, а другата да сложите на болното място.....
Реших да пробвам. Вдигнах едната си ръка, а другата сложих на оная си работа.
Жена ми ме погледна и промърмори:
- Стори ми се, че проповедникът каза : „да излекува болест”, а не - „да съживи мъртвец”.
И скандалът започна...
Жена ми се безпокои:
- Детето нещо не иска да заспи. Може би трябва да му попея малко.
- Но защо така изведнъж, казвам – не е ли по-добре да опиташ първо с добро?
И скандалът започна...
- Да, мили.
- Знаеш ли, струва им се, че е вече време да внесем яснота в отношенията си... Дълго мислих и най-накрая трябва да ти задам този въпрос.
- Слушам те, радост моя.
- А как ти беше името?
И скандалът започна...
Седя пред телевизора и гледам футбол. Играе се дерби мач „Левски” – ЦСКА. Запален левскар съм от двадесет години и се вживявам в играта. Скачам, викам, ругая при всяка ситуация.
На масата пред мен – както си е обичаят – ракийка, салата, мезета. И жена ми – която се върти наоколо и изпълнява всяко мое желание:
- Жена, донеси още ракия. Нарежи и един домат. Вдигни тази чиния и донеси друга. Дай чаша вода … и т.н.
По едно време жената констатира с тъга:
- Като те гледам как се вживяваш, ти май ме обичаш по-малко от „Левски” .
Сопнах й се:
- Ако искаш да знаеш, аз те обичам по-малко и от ЦСКА.
И скандалът започна...
Гледаме с жената телевизия – някакъв проповедник ни говори за вярата, за молитвите и т.н. По едно време казва:
- Вярата в Господ може да излекува всяка болест. Достатъчно е по време на молитва да вдигнете едната ръка във въздуха, а другата да сложите на болното място.....
Реших да пробвам. Вдигнах едната си ръка, а другата сложих на оная си работа.
Жена ми ме погледна и промърмори:
- Стори ми се, че проповедникът каза : „да излекува болест”, а не - „да съживи мъртвец”.
И скандалът започна...
Жена ми се безпокои:
- Детето нещо не иска да заспи. Може би трябва да му попея малко.
- Но защо така изведнъж, казвам – не е ли по-добре да опиташ първо с добро?
И скандалът започна...
В меден месец сме. Закусваме и аз нагъвам макарони.
Жена ми ме пита:
- Скъпи, обичаш ли ме?
- Скъпа, по сто пъти на ден ме питаш дали те обичам, а вече цял месец не си ме попитала поне веднъж дали обичам макарони.
И скандалът започна...
Връща се жена ми в къщи от театрален кастинг и лицето й грее.Жена ми ме пита:
- Скъпи, обичаш ли ме?
- Скъпа, по сто пъти на ден ме питаш дали те обичам, а вече цял месец не си ме попитала поне веднъж дали обичам макарони.
И скандалът започна...
- Защо си толкова доволна – питам.
- Най-после ми се сбъдна мечтата - утре ще играя първата си роля в театъра.
- Каква е ролята?
- На дебела и глупава блондинка.
- Значи, трябва само да си боядисаш косата – вметвам.
И скандалът започна...
Жена ми се прибира доволна и се хвали:
- Представяш ли си, скъпи, днес в трамвая двама мъже ми отстъпиха местата си.
- Да, а ти успя ли да се поместиш на местата? – питам.
И скандалът започна.
Прибирам се в къщи около обяд.
А жената една такава – особена. Облякла се с еротично бельо, поразголена, с ухание на скъп парфюм и ме гледа някак предизвикателно. Приближава се към мен, притиска се и ми подава един шал.
- Мили, завърши ме с този шал и направи това, което ти се иска най-много.
И аз какво? Завързах я със шала и отидох за риба.
А когато се върнах вечерта, скандалът започна. И то – какъв скандал само!
След първата брачна нощ казвам на жена си:
- Скъпа, да ти призная нещо... Ти не си ми първата.
А тя:
- Мили, и аз ще ти призная нещо... Не ти вярвам.
И скандалът започна...
- Сега ще си легнем и ще правим любов. Първо малко ще те заболи, но после ще ти хареса.
Започнахме здрав секс. И по едно време жената пита:
- А кога ще ме заболи?
- Като свърша, мръснице, и те пребия от бой.
И така започна скандалът...
Като младо семейство, обсъждаме с жената колко деца ще имаме.
Казвам:
- Аз искам две!
- А аз – три.
- А, не! След второто отивам да ме направят стерилен.
А жената:
- Е, поне се надявам, че ще обичаш третото като другите две.
И скандалът започна...
Обсъждаме с жената къде да прекараме медения месец.
Тя:
- Скъпи, искам да ме заведеш някъде, където не съм стъпвала никога.
Заведох я в кухнята.
И скандалът започна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар