ЖЕНИТЕ ДО ЕДНИ ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ

ЖЕНИТЕ ОБИЧАТ МЪЖЕ С ВЛАСТ. ТЕ ОТ МАЛКИ СЛУШАТ ПРИКАЗКИ, В КОИТО ДЕВОЙКАТА СЕ ОМЪЖВА ЗА ПРИНЦА И ТОВА РЕШАВА ВСИЧКИТЕ И ПРОБЛЕМИ СЪС ЗЛАТА МАЩЕХА, ЖЕСТОКИТЕ РОДНИНИ И СТРАШНИТЕ МАГЬОСНИЦИ. НО ЖИВОТЪТ Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПРИКАЗКИТЕ И В НЕГО ТАКЪВ БРАК НОСИ САМО НЕПРИЯТНОСТИ. ЗАЩО НИКОЙ НЕ НИ ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА ТОВА РАЗМИНАВАНЕ?

Председателят Мао – четири толкова различни жени

Известно е, че председателят на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун е имал четири съпруги. Бракът с първата от тях той никога не признава – едва 14-годишен бяга от дома си, след като баща му насилствено го е оженил за 20-годишната Ло Ши.

Втората му съпруга е неговата съратничка Ян Кахуей. С нея се срещат, когато тя е на 17 години, и приятелството им прераства в брак. Любовта им е толкова силна, че Мао пише: “О, небе! Какво знаеш ти? Толкова сме близки – тя и аз, и няма други на света…” През 1930, на 29 години, Ян Кахуей е разстреляна. Скоро след смъртта и Мао заживява с активистката Хе Цзъджен, която заедно с него подема “Великия поход”. Когато започва връзката на председателя с актрисата Цзян Цин, Хе Цзъджен е изпратена на лечение в Съветския съюз, а след завръщането си оттам е затворена в психиатрична клиника. През целия си живот Цзян Цин се опитва да свали от себе си отговорността за развода на Мао с Хе Цзъджен.

На 29 години Цзян Цин се забърква в грандиозен скандал, изоставяйки своя покровител актьора и критик Тан На и двете им деца. Той заплашва, че ще се самоубие, историята става вестникарска сензация и тогава Мао забелязва Цин. Връзката им дълго е тайна, защото всички са против обвързването на Председателя с жена с толкова съмнителна репутация. Но двамата се женят и лека-полека Цзян Цин започва открито да се меси в голямата политика. Става помощник на Мао по въпросите на културата и образованието и оставя своята следа в “Културната революция”. Говори се, че когато 70-годишният Мао бил на смъртно легло, чул как Цин казва: “Мъжът трябва да се откаже в полза на жена си. Жената също може да бъде монарх. Императрица може да има дори при комунизма”. След смъртта на Мао обаче, Цзян Цин е арестувана и пратена в затвора, а през 1991 година е намерена обесена в една от стаите на пекинската й резиденция.

Фидел Кастро – “Жената в мъжкото сърце е източник на свещено и неприкосновено почитание”

Любимият на кубинците “команданте ен хефе” е едва на 20 години, когато се влюбва в красивата Мирта Диас-Баларт – дъщеря на министър от правителството на Батиста. “Тя ще бъде моя!”, заявява той и не след дълго се жени за нея. Меденият им месец е в САЩ, а половин година по-късно се ражда синът им Фиделито. Съпрузите се разделят през 60-те години, но преди разводът им да стане факт, Мирта заминава с Фиделито в САЩ и го оставя там. Кубинското разузнаване обаче връща детето обратно.

Още по време на брака си с Мирта Кастро среща красавицата Наталия Ревуелта – жена на богат кубински хирург. Плод на тази страст е дъщеря им Алина, към която Кастро е много привързан. Той тежко преживява бягството и в САЩ и публикуваната от нея книга с лични нападки срещу него.

От 1959 е известна връзката на Кастро с 19-годишната немкиня Марита Лоренц. Двамата прекарват в Хавана осем и половина прекрасни месеца, които Марита до старини си спомня с нежност. Възрастната дама и до днес е влюбена във Фидел, а това представлява истинско доказателство за магическото му въздействие върху жените.

Следващата съпруга на Команданте е неговата секретарка и вярна помощничка Селия Санчес. Тя обаче се самоубива в средата на 80-те – както носи мълвата – от ревност. Говори се, че не е могла да преживее раждането на поредното извънбрачно дете на Кастро – син на име Хорхе Анхел. За неговата майка не е известно нищо друго освен фамилията и – Ампаро.

Последната любима дама на Фидел е изисканата русокоса Далиа Сото дел Вайе, от която Кастро има петима синове. Двамата се срещат още през 60-те години, но тя доста по-късно започва да се появява официално в неговото обкръжение.

Тито – мъжът, който донесе на своите съпруги само нещастие

Никой не знае броя на жените около Йосип Броз Тито. Дори за една от законните му съпруги – Луция Бауер, е известно само това, че през 1937 се е изгубила в сталинските лагери като “агент на Гестапо”.

Първият официален брак на бъдещия маршал е с 15-годишната рускиня Пелагия Белоусова, с която се запознава по време на Първата световна война. През 1936 година Пелагия се развежда с Тито, връща се в родината си и две години по-късно попада в затвора. Реабилитирана е през 1957 година.

След развода си с Пелагия 47-годишният Тито се жени за 24-годишната революционерка Херта Хаас, етническа немкиня от Словения, но междувременно се влюбва и в 20-годишната красавица Даворянка Паунович. Когато през 1943 година Гестапо арестува Херта, Тито, след дълги преговори, я разменя за няколко пленени немски офицери. Влизайки в квартирата му, тя заварва в спалнята Даворянка.

“Скъпа, в тази стая няма място за две жени!” – казва Херта и си тръгва. Даворянка живее с Тито още около три години и умира от туберколоза, а буквално седмици по-късно той пише на Херта писмо, пълно с разкаяние. Нейният отговор е хладен и категоричен – развод.

Скоро

в живота на Тито се появява нова красавица – 28 годишната Йованка Будисавлевич. Много по-млада от 60-годишния маршал, тя шест години е само любовница, а през 1952 година става и негова съпруга. Двамата са неразделни до 1977, когато Тито нарежда Йованка да бъде вкарана в затвора. Няма официална информация за това негово решение, но се носят слухове за “заговор със сръбски генерали”, “намеса в кадрови назначения” и “предаване на поверителна информация за Москва”. През 2001 година 75-годишната Йованка бе освободена от почти четвъртвековния си домашен арест, започнал две седмици след смъртта на съпруга и и прекаран в охранявана къща в центъра на Белград. 20 години след погребението му неговият внук казва: “Последната жена на моя дядо, Йованка Броз, унищожи сърцето на Тито. Тя няма право да стои до гроба му!”

До смъртта на Йованка – 20 октомври 2013 година на годишнините от смъртта на Тито се наблюдавало строго разпределение – сутрин цветя носила Йованка, а няколко часа по-късно – децата и внуците му. Те се старали да не се срещат един с друг и имали причини за това.