И най-интелигентните хора понякога постъпват нерационално. Един нов тест е на път най-после да ни обясни защо.
Как се измерва човешката интелигентност? И какво кара понякога дори интелигентните хора да постъпват глупаво? Сали Адий се опитва да намери отговорите в статия за The New Scientist.
“ЗЕМЯТА ИМА ГРАНИЦИ, но човешката глупост е безгранична“ твърди Гюстав Флобер. Той бил обсебен от глупостта на хората и я откривал навсякъде - от клюките на средната класа до лекциите в университетите. Това, което го докарало почти до лудост обаче, била невъзможността да разбере защо дори умните хора са склонни да постъпват неразумно. Даже Волтер не се отървал от неговата критика. Флобер дори се опитал да документира глупавите действия на хората в енциклопедия – прекъсната заради преждевременната му смърт на едва 58 години.
ЗАЩО НАИСТИНА И УМНИТЕ хора постъпват глупаво? И не крие ли глупостта понякога предимства пред интелекта? Оказва се, че обичайните величини, с които измерваме интелекта – особено Коефициентът
Ренесансовият теолог Еразъм свързвал глупостта с богатството и младостта; в същия период други я виждали като комбинация от суета, упоритост и имитация. Чак в средата на ХVІІІ век глупостта започнала да се свързва с посредствения интелект, обяснява датският историк Матиас ван Боксел. „По това време буржоазията се изкачила на власт и разумът се превърнал в новата норма на Просвещението. Заедно с това се заражда и идеята, че всеки човек сам определя съдбата си”, обяснява той.
МОДЕРНИТЕ ОПИТИ да се изследват вариациите на човешките способности обикновено се фокусират върху IQ тестовете, които измерват с едно единствено число целия умствен капацитет на човек. „Ако коефициентът ти на интелигентност е 120, висшата математика ти е лесна, ако е 100, можеш да я усвоиш, но ще трябва да положиш доста усилия, а ако е 70, нямаш шансове в тази област. Това измерване на абстрактното мислене обаче покрива единствено академични умения”, казва психологът от Мичиганския университет Ричард Нисбет.
Резултатите от IQ тестовете зависят от различни фактори (например ако на тях се подлага човек, страдащ от дислексия) и дават различни резултати за хората от различни култури. Доказано е, че хора с резултат под 80 могат да учат и говорят чужди езици, а наскоро се установи, че могат да измислят и схеми за сложни финансови измами (какъвто случай имаше във Великобритания). От друга страна, високият коефициент на интелигентност не е гаранция, че човек действа рационално. Има например блестящи учени, които и до ден-днешен твърдят, че глобалното затопляне е някакъв тайнствен заговор.
ОБЯСНЕНИЕ НА ТОЗИ ПАРАДОКС предложи Даниел Канеман, израелският психолог, който спечели Нобелова награда за икономика с поведенческите си теории. Преди икономистите вярваха, че хората по начало са рационални създания; Канеман и колегата му Амос Тверски доказаха обратното. Когато осмисляме информация, мозъкът ни може да използва две различни системи, твърдят те. IQ-тестовете измерват само едната - съзнателното обмисляне – която играе ключова роля в съзнателното решаване на проблемите. Но на нас ни е задедено
Интуитивните механизми ни дават еволюционно предимство, предлагайки ни начин да се справяме с прекалено много информация. Примери са склонността да създаваме стериотипи или да приемаме информация буквално, без да търсим повече от един смисъл в нея. Това обяснява защо под напрежение често се изкушаваме да използваме първото разрешение на даден проблем, което ни хрумне, дори когато то видимо не е най-доброто.
НО ТЕЗИ УСТАНОВЕНИ МЕХАНИЗМИ, които ни помагат в определени ситуации, могат да замъглят преценката ни в други, ако се опираме на тях безкритично. Именно невъзможността да ги разпознаем и да им устоим са в корените на т. нар. „глупаво поведение“. „Мозъкът не прави разлика между изграждането на стереотипи за ресторанти и хора, например. Затова ние трябва да го тренираме да го прави”, обяснява Джени Феръл, британски психолог.
Интуитивните механизми не се улавят от IQ-теста, за тях е необходимо отделно изследване. С разработката на такова се е заел Кийт Станович от Университета в Торонто. Той иска да създаде тест за „коефициента на рационалност”, който да определя податливостта ни на интуитивни реакции. Станович илюстрира теорията си със следния въпрос:
Джак гледа Ан, но Ан гледа Джордж. Джак е женен, а Джордж не е. Въпросът е: в случая има ли женен човек, който гледа към неженен?
Възможните отговори са „да”, „не” и „не може да се определи”.
Множеството от хората отговарят с „не може да се определи”, просто защото е първият отговор, който им идва наум – в края на краищата те нямат информация дали Ан е женена, или не. Но ако отхвърлят интуитивната реакция и се замислят, ще се досетят, че и в двата възможни случая отговорът е "Да". Ако Ан е женена, значи тя гледа към неженения Джордж; ако Ан не е женена, тогава жененият Джак гледа към нея – и в двата случая условието на въпроса е изпълнено (английският не прави разлика межсу женен и омъжена, което улеснява нещата, б.р.).
КОЕФИЦИЕНТЪТ НА РАЦИОНАЛНОСТ би определил също и „рисковата интелигентност”, която отговаря за способността ни да определяме вероятността нещо да се случи. Доказано е например, че сме склонни да преувеличаваме шанса да спечелим от лотарията, но да подценяваме шанса да се разведем. Ниската рискова интелигентност може да ни накара да вземаме лоши решения, без дори да го осъзнаваме.
Какво обаче определя рационалната интелигентност? Станович е открил, че за разлика от IQ, този коефициент не зависи от гените или средата. Той се определя най-вече от т. нар. метакогнитивност (свръхпознавателна способност) – умението да преценяваме истинността на собствените си знания. Хората с висок рационален коефициент създават стратегии, с които повишават своята самосъзнателност – тоест да вземат съзнателни и обмислени решения. „Една от най-простите стратегии е при сблъсъка с проблем да съпоставиш интуитивното решение, които ти хрумва първо, с противоположното на него", обяснява Станович.
НО ДОРИ И ХОРАТА С ВИСОК рационален коефициент могат да бъдат подлъгани от обстоятелства извън техния контрол. Това се случва най-често при наличието
Андре Спайсър от Cass Business School в Лондон и Матс Алвесон от шведския университет Люнд пък твърдят, че нищо не насърчава така нерационалното или глупаво поведение, колкото наложените практики в някои сфери на бизнеса. Двамата правят изследване за това каква политика прилагат престижни компании при управлението на високоинтелигентни служители.
Оказва се, че почти навсякъде се повтаря един и същ модел: организации като инвестиционни фондове и PR агенции наемат висококвалифицирани хора, „но вместо да използват таланта им на подходящи позиции, мениджърите масово им дават длъжности, които изискват различна от тяхната квалификация”. Феномен, който Спайсър и Алвесон наричат „функционална глупост”. Двамата всъщност смятат, че тъкмо това е основната причина за финансовата криза. „Повечето хора във финансовия сектор са невероятно умни. Всички те са били наясно, че има проблеми с ипотечните облигации и структурираните стокови инструменти. Но масово са премълчавали мнението си, защото изказването му се тълкува като накърняване на авторитета на висшестоящите.
Финансовият сектор отдавна има остра нужда от тест за коефициент на рационалност, твърди Кийт Станович. И явно не само той е на това мнение, защото неговият тест вече е получил тригодишно финансиране от американската фондация John Templeton и е в процес на доусъвършенстване. Когато стане готов, може би най-после ще знаем със сигурност кога се държим като глупаци.
