10 откачени исторически факта за Япония

Още откакто страната се появява в древните китайски хроники, малко места могат да се похвалят с толкова цветуща и интересна история като Япония. Докато мнозина са чували за това как монголската инвазия е спряна от цунамита или как през периода Едо страната е откъсната от света, има още много странни моменти от японската история.

Било е незаконно да се яде месо

В средата на 7-и век японското правителство забранява консумацията на месо. Тази забрана продължава повече от 1200 години. Вероятно вдъхновен от будисткото правило, забраняващо отнемането на живот, през 675г император Тенму издава декрет, забраняващ консумирането на маймуни и домашни животни.
Първоначалният закон се отнася само за периода между април и септември, но по-късно законите и религиозните практики забраняват изцяло консумацията на месо, особено на телешко. Контактът с християнски мисионери започва популяризирането на месоядството отново през 16-и век. Макар друга забрана да влиза в сила през 1678г, японците продължават да ядат месо.
През 1872г властите официално премахват забраната и дори императорът преминава на месо.

Кабуки е създаден от жена в мъжки дрехи
Една от най-известните културни забележителности на Япония е Кабуки – цветуща форма на танцов театър, в който мъжки и женски персонажи се играят от мъже. В ранните години на Кабуки обаче е било точно обратното: персонажите са играни от жени.
Танцовата драма е създадена от жрицата Идзумо-но Окуни, която става известна с танци и скечове, които изпълнява облечена като мъж. Енергичните и чувствени постановки на Окуни стават хит и други куртизанки решават да натрупат пари от стила й.
Това „женско Кабуки“ е толкова популярно, че танцьорките дори са канени от дайми (влиятелни личности) за частни представления в дворците им. Колкото и да се харесва на народа това ново изкуство обаче, правителството не е очаровано.
През 1629г, след избухването на бунт по време на Кабуки представление в Киото, на жените е забранено да се качват на сцената. Мъже поемат женските роли и Кабуки се превръща в това, което познаваме днес.
Капитулацията на Япония през Втората световна война за малко да не се случи

На 15 август 1945г, император Хирохито обявява по радиото безусловната капитулация на Япония. Предаването не е на живо, а е запис от предишната нощ. Освен това не излиза от имперския дворец.
Същата вечер, когато императорът прави записа, група японски военни, които отказват да се предадат, правят преврат. Майо Кенджи Хатакана, водачът на преврата, окупира двореца с хората си в продължение на няколко часа. Хатакана иска записа да бъде унищожен. Макар войниците му щателно да претърсват целия дворец, те не го откриват никъде.
Като по чудо, въпреки претърсването на всеки напускащ двореца, записът е изнесен от двореца в един кош за пране. Хатанака обаче не се предава. Той си тръгва и препуска до близката радио станция с колелото си.
Хатанака иска да направи изявление по радиото, но му казват, че не е възможно заради технически проблем. Победен, бунтовникът се връща в двореца и се застрелва пред сградата.

Самураите са изпробвали мечовете си върху случайни граждани
В средновековна Япония се е считало за срамно мечът на самурая да не може да разреже тялото на врага с един замах. Следователно било важно самураят да е наясно с качеството на оръжието си и всеки нов меч трябвало да бъде изпробван преди битка.
Самураите обикновено правели пробни разрези по телата на престъпници и трупове. Но имало и друг метод, наречен цужигири (кръстовищно убийство), при който мишените били случайни минувачи, пресичащи кръстовищата вечер.
Такива инциденти имало рядко, но все пак проблемът се задълбочава до толкова, че властите забраняват практиката през 1602г.
Японски войници са събирали уши и носове като военни трофеи

Под командването на легендарния военачалник Тойотоми Хидейоши, Япония нахлува в Корея два пъти между 1592 и 1598г. Макар японците да се оттеглят, инвазиите са доста брутални и около милион корейци губят живота си.
В този период не било рядкост японските войници да вземат главите на своите врагове за трофеи. Изпращането на толкова много глави до Япония обаче се оказва трудно, затова войниците започват да режат уши и носове.
В Япония тези трофеи се съхранявали в специални гробници. В една такава гробница в Киото има десетки хиляди трофеи. Друга в Окаяма е съдържала 20 000 носове, които са върнати на Корея през 1992г. Бащата на камикадзетата си прави сепуко като изкупление за пилотите, които са загинали заради него

През октомври 1944г вицеадмирал Такиджиро Ониши смята, че единственият начин Япония да спечели Втората световна война е чрез камикадзе операция – самоубийствени атаки, при които японски пилоти разбиват самолетите си в съюзнически кораби. Ониши се надява, че шокът от нападенията ще предизвика хаос сред американците и ще ги накара да се предадат. Той е толкова отчаян, че е готов да пожертва 20 милиона японски живота, за да спечели.
След като през август 1945г чува, че императорът се е предал, Ониши се побърква заради хилядите камикадзе пилоти, които е пожертвал. Той смята, че единственият му начин за изкупление е чрез самоубийство и си прави сепуко. В предсмъртната си бележка той се извинява на „душите на онези загубили живота си и на опечалените им близки“ и моли младите японци да се стремят към световен мир.
Първият покръстен японец е бил издирван убиец

През 1546г 35-годишният самурай Анджиро бяга от закона. Издирван за убийството на мъж при двубой, той се крие в търговско пристанище в Кагошима. Докато е там, Анджиро влиза във връзка с португалци, които го съжаляват и го изпращат в Малака.
Там той учи португалски и е покръситен, приемайки името Пауло де Санта Фе, превръщайки се в първия японски християнин. Освен това се среща с Франциск Ксаверий, йезуитски свещеник, който пътува с Анджиро на християнска мисия в Япония през лятото на 1549г. Мисията е неуспешна и двамата се разделят, като Ксаверий решава да си опита късмета в Китай.
Макар мисията на Ксаверий в Япония да не дава очаквания резултат, все пак той е обявен за светец и покровител на християнските мисионери. Смята се, че Анджиро умира като пират и отдавна е забравен.
Японците забраняват робството заради португалците

Не много след като Запада установява контакт с Япония през 1540-те, между Португалия и Япония започва търговия с роби. Продавани на португалците от други японци, тези роби са изпращани в Португалия и други части на Азия. Търговията придобива такива мащаби, че дори португалски роби в Макао притежавали японски роби.
На йезуитски мисионери това не се понравило. През 1571г те убеждават краля на Португалия да сложи край на японското поробителство, макар португалските колонисти да игнорират забраната.
Тютоми Хидейоши, японски военачалник и лидер, има твърда позиция относно търговията с роби. Макар иронично да няма проблем с поробването на корейци по време на корейските инвазии, които прави през 1590-те, Хидейоши настоява да се сложи край на търговията с японски роби.
През 1587г той издава забрана, макар продажбата на роби да продължава още малко след това.
Повече от 200 японски ученички служат като медицински сестри в Битката за Окинава

През април 1945г Съюзниците нападат Окинава. Тримесечната кървава баня причинява смъртта на над 200 000 души, 94 000 от които са цивилни граждани. Сред цивилните жертви е корпуса на сестрите от Химеюри – група от 200 ученички на възраст между 15 и 19 години, които японците са принудили да работят като медицински сестри по време на битката.
Първоначално момичетата са във военна болница, но след това са преместени в пещери. Те хранят ранени японски войници, помагат при ампутации и погребват мъртвите. С напредването на американците, на момичетата им е забранено да се предават. Вместо това им е казано да се самоубият с ръчна граната.
Макар някои от тях да се самоубиват, други умират по време на нападенията. 51 от момичетата са убити при бомбардирането на пещерата, в която се укриват.
Япония има своя ядрена програма по време на Втората световна война

Атомните бомбардировки на Хирошима Нагазаки шокират Япония и света през август 1945г, но един японски учен не е бил особено изненадан. Физикът Йошио Нишина се опасявал от възможността за такова нападение още от 1939г. Той оглавявал също първата японска програма за ядрено оръжие, която води началото си от април 1941г.
През 1943г комитет заключава, че създаването на ядрено оръжие е възможно, но твърде трудно, дори за САЩ. Японците все пак продължават да разглеждат възможността, като създават програмата F-Go, ръководена от физика Бунсаку Аракатсу.
Макар никоя от програмите да не е успешна, кой знае колко различно е щяла да се развие войната, ако Япония е имала първа ядрено оръжие… Според автора Робърт Уилкокс, Япония е имала познанието да създаде атомна бомба, но не и ресурсите за това. През май 1945г, една нацистка подводница, превозваща 540 килограма ураниев оксид е заловена от американците на път за Токио.