Преди дни във Фейсбук се появиха фотоси на една удивително красива габровска сграда, паметник на културата, която бе изоставена в годините на прехода и буквално умря пред очите на всички – изтърбушиха я, палиха я, обругаха я.
Автор на албума, озаглавен „За мишките и хората”, е
Жоро Хаджиев от Стара Загора (https://www.facebook.com/joro.hadjiev). Той написа в профила си: По желание на мои приятели пускам всички снимки от изоставеното старопиталище, което големият български индустриалец и благодетел Пенчо Семов подарява на Габрово и което сега тъне в разруха и забрава. Не ми се коментира, само си помислете какви „големци“ в момента си отглеждаме.
След встъпителните общи фрази вицепремиерът направи уточнение, касаещо собствеността на сградата, и предложи конкретно решение: Сградата е в активите на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Тя може да се прехвърли на община Габрово и да се кандидатства за финансиране, но това означава общината да се откаже от някоя друга планирана инвестиция (вероятно Дома на културата). Нека не пропускаме и другите възможности – да се намери инвеститор, публично-частно партньорство, ако е възможно. В допълнение на възмущението, нека да намерим кауза за тази сграда – да си представим каква би могла да бъде... музей, дом? Тогава, убеден съм, ще е много по-лесно да се намерят пари.
Как Къщата намери своя фотограф
Интересното е, че младежът, който провокира един вицепремиер да дава обяснения и търси решения във Фейсбук, допреди седмици въобще не бе чувал за старопиталището на Пенчо Семов. Жоро Хаджиев не е дори професионален фотограф, светлописите са му хоби. На профила си във ФБ е написал, че е „кариерист в кариера в с. Змеево”. Срещата с Къщата станала случайно. Бил в организацията на мотоциклетно състезание по ендуро. При спускането от Узана към Габрово я видял. Не знаел историята й, но бил поразен от величествената й красота. Изчакал състезанието да приключи и се върнал веднага да я разгледа отблизо. Малцина се осмеляват да го направят – опасността от срутване е осезаема.
„Къщата сякаш има душа – разказва Жоро. – Тя е произведение на изкуството. С не много
Жоро изписва Къщата с главно К. Така я усеща, като живо същество, притихнало в своята агония.
„Сградата е неохраняема и запусната – сякаш някой умишлено иска тя да се срути колкото може по-бързо. Явно е свърталище на наркомани и алкохолици. Вътре навсякъде са пръснати спринцовки, празни бутилки, стари дюшеци и надписи по стените – от онези, които са характерни за такива сборища. Дори имаше миловидно послание: „Обичам лепило!“.
Надписът стоял редом с девиза на фабриканта Пенчо Семов „Любов, труд, постоянство”, гравиран по стените на стаите. С този девиз габровският индустриалец (1873–1945 г.), наричан „българският Рокфелер“, успява да извърви пътя от бедно селянче от Цвятковци до мажоритарен собственик на 28 акционерни дружества, сред които три банки и две застрахователни компании. За него Буров пише в личните си дневници: „Пенчо Семов от Габрово преуспя, защото имаше освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ”.
След смъртта си Семов оставя основни капитали на стойност 1 083 милиарда златни лева, които по онова време се равняват на около 9 млн. щатски долара. Благотворителността му е впечатляваща. Според изследователите на живота му личните дарения на индустриалеца възлизат на около 50 млн. лева. А даренията, направени чрез фондацията му, надхвърлят 200 млн. лева. За българските църкви и манастири отделя 2 500 000 лева, финансира училища, библиотеки, болници, строеж на тенис кортове, зимни пързалки.
Несбъднатото завещание
Завещанията предвиждат широка благотворителна дейност – създаването на санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства. Волята на Пенчо Семов е след смъртта му семейната лятна четириетажна вила в местността Клисурката, заедно с разкошния парк и езерото пред нея, да се превърне в старопиталище за бивши възрастни работници от фабриките му, както и за журналисти и писатели. (Журналистите явно са му били слабост – дарил им е чифлика и лозето си край Варна – днес там е почивната станция „Журналист”, разграбена впрочем от вестникарите на нова България).
Вилата е строена от 1928 до1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев. На партерния й етаж в помещение от около 100 кв.м е изграден параклис, наречен „Свети апостоли Петър и Павел”. Специално за параклиса в края на 1938 г. е изработен мраморен иконостас от чешкия скулптор Йосиф Шквара. Три години след смъртта на Пенчо Семов, през 1948 г., съпругата му Радка дарява на габровската църква „Успение Богородично”
Изисканото външно и вътрешно оформление на вилата се допълва от красивия парк с езеро, проект на европейски инженери по парково строителство. Градината пред къщата и горските алеи, водещи към другата знакова сграда на Пенчо Семов – „Парахода”, оформят единно пространство. За парка се грижат трима градинари – Кольо Обов, Никола Унгаров и руският емигрант белогвардеец дядо Роман. Засадени са десетки дървета, а цветята около алеите се сменят всеки сезон – доставят ги от ботаническите градини на европейските градове и от дворовете на близките села. В зимната градина при специално парно отопление се съхраняват кактуси, палми и други екзотични растения. В изкуственото езеро пред къщата сред водни лилии и декоративни рибки има лодка, на която всеки минувач можел да се качи и повози безплатно. Вечер индустриалецът обичал да релаксира до езерцето, хранейки рибите със слънчогледови семки. В близост е изградена чешма от бигор с изворна вода. В нишите й винаги имало кутии с локум с цветовете на българското знаме. В горния край на чешмата пак е изписан девизът „Любов, труд, постоянство”. Изгледът е уникален – отсреща е реката с построения от Семов мост.
В тази вила Пенчо Семов прекарва летата с втората си съпруга Радка и осиновения от тях племенник Пенчо – син на най-малката сестра на фабриканта, Дешка. Пенчо Семов го осиновява през 1930 г., когато детето е на 6 години. Баща му Петър Гелев е бил пръв помощник на Семов, директор на текстилната фабрика „Успех”.
Във вилата семейство Семови посреща много гости. Самият цар Борис Трети е приютяван тук. В къщата е отсядал и английският легион.
Всичко това предизвиква и завист. Габровският лекар Константин Вапцов (1880–1951) в спомените си „Габрово след Освобождението” пише: „Той (Пенчо Семов) натрапваше познанството си на цар Борис… Селянин без образование (това му тежеше до последния ден на живота му), той казваше, че като вървял през града, гледал кои хора са най-богати и започвал тяхната работа. По този начин беше едновременно и гайтанджия, и текстилец, и кожар, и трикотажчия и всичко, от което могат да се печелят пари”.
Ако завещанието на Пенчо Семов бе реализирано, той щеше да бъде най-големият дарител на България. Но тоталитарната власт слага край на мечтите му, като конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот. Фондацията не успява
Хроника на една предизвестена смърт
Днес от цялото великолепие на вилата не е останало почти нищо. Изглежда уморена и някак примирена със съдбата си. Езерото и чешмата отдавна са пресъхнали. Паркът е обрасъл с бурени. Алея с кестени отвежда към входната врата на изтърбушената къща.
„В такава обстановка в теб се преплитат много чувства. Хем искаш да снимаш, хем ти е гадно… трудно е за обяснение. Трябва да си абсолютен непукист, за да останеш равнодушен в тягостната обстановка – разказва Жоро Хаджиев. – След като извадих кадрите, разбрах, че е можело още да се постарая над кадъра с малкото прозорче, което е сякаш опасано с венец от яркозелени листа. Кадърът е символ на живота и разрухата.”
Недокоснат от превратностите на времето е само „Ангелът със стареца и старицата” – скулптурната композиция на Йосиф Шквара, поставена на покрива на старопиталището. В квартала говорят, че е бил правен опит „Ангелът” да бъде прострелян в гръб, защото се пуснал слух, че в статуята има скрито злато.
Да простреляш ангел – това е български патент.
Да изоставиш великолепен паметник на културата – също.
Срещу вилата има детска градина, всеки ден тук минават родители и малчугани. Малчуганите знаят, че не трябва да приближават къщата, защото е страшна и пълна със зарази. Възрастните не са чак толкова предпазливи. В границите на бившия парк са сепарирани малки градинки, в които хора от квартала отглеждат домати, картофи, цветя. Секат дърва за зимата. Оформили са няколко огнища за печене на чушки, варят компоти, приготвят лютеница.
В началото на промените кметът на Габрово Иван Ненов (1991–1995 г.) обещава, че ще
Междувременно осиновеният син на индустриалеца – Пенчо Пенчев Семов, умира през 1999 г. Неотдавна смъртта неочаквано покосява и неговия син Боян, внука на фабриканта. Вдовицата му и невръстният им син (правнукът на Семов, носещ името му) живеят в София и изглежда са се отказали да воюват с призраци.
През 2008 г. местната власт в Габрово се снима до новооткрития паметник на Пенчо Семов в центъра на града, но позволи да се рушат и разпродават имотите му (прекрасната сграда на „Майчина грижа”, закупена с парите на Семов за едноименното женско благотворително дружество, бе превърната в МОЛ).
В момента отговорността за стопанисването на вилата, завещана за старопиталище, е на Министерство на здравеопазването.
„Сградата е в активите на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Не може да виним директорката д-р Савчева за състоянието й – до момента приоритет беше основната сграда на болницата, която тя успя да обнови, както и доставката на медицинска апаратура. Ако сте на мястото на д-р Савчева и трябва да изберете реставрация на сградата или ново медицинско оборудване, какво решение ще вземете? – пита реторично Томислав Дончев във ФБ коментара си. – Реставрацията на сградата вероятно ще е по-скъпа от построяването на нова сграда. За нея трябва да се мисли основно като за паметник на културата.”
„Там, „по-нагоре“, винаги имат готов отговор, достатъчно аргументиран, който не подлежи на ревизия”, каза Жоро Хаджиев. Затова и предпочита да търси съдействие за спасяването на Къщата не от властите, а от уредничката на историческия музей в Габрово
Опити за реанимация
Всички опити за спасяване на несъстоялото се старопиталище не дават резултат. Сякаш има негласно решение тази сграда да бъде оставена на доизживяване. През 1992 г. габровката Маргарита Йосифова защитава дипломна работа по ландшафтна архитектура във Висшия лесотехнически институт на тема: „Възстановяване и модернизиране на парковете и градините на фабрики и обществени сгради в Габрово, строени от началото на ХХ в., до 40-те г.“.
Акцентът на разработката е съживяването и възстановяването на парка около вилата на Пенчо Семов. Зад проекта застават Висшия лесотехнически институт и една софийска фирма, които излизат с предложение към община Габрово и „Проектантска организация” да обединят усилията си за реализиране на идеята. От местните власти се иска само да плащат в продължение на 2 години заплати на трима души, които с безвъзмездна помощ от студенти да изработят и реализират проекти за възстановяване и на сградите в града, които са паметници на културата. Старопиталището е една от тях. Община Габрово не откликва на предложението.
Преди няколко години във Френския културен център в София бяха изложени дипломни работи на студенти от ВИАС – проекти за възстановяване на рушащи се сгради от цялата страна, които са паметници на културата. Имаше проект и за старопиталището на Пенчо Семов. Но пак нищо не последва.
След срещата с Къщата Жоро Хаджиев отива и в родното село на Пенчо Семов – Цвятковци.
„Разрухата там е същата. Напоследък голямата ми страст са изоставените села и махали в Стара планина и Родопите. Направил съм стотици албуми от селца, където няма живи жители или има по един-двама възрастни хора. Ние допуснахме убийството на много населени места, не само на великолепната къща на Пенчо Семов”, казва Хаджиев.
В Цвятковци Пенчо Семов е организирал и финансирал залесяване на хълм със 100 хиляди иглолистни дървета. Искал е да построи в селцето санаториум за туберкулозно болни. Първата му жена и двете им деца – на 3 и на 4 г., умират от Жълтата гостенка. В тяхна памет в средата на 30-те години на миналия век фондацията на индустриалеца прави голямо дарение на Института по заразни и паразитни болести, а с лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата.
За разлика от вилата „Параходът” поне е поддържан добре.
Пететажната вила с форма на кораб е построена през 1939–1942 г. върху гористия хълм на квартал „Дядо Дянко“. Последният етаж е оформен с палуби с перила, кръгли прозорчета, комини и нос, устремен към Киселчова могила. Пенчо Семов е един от създателите на Българското търговско параходно дружество. Варненци погодили номер на габровския фабрикант и го отстранили от председателството на дружеството. Той се засмял и се заканил да построи такъв параход, който ще надживее техните „корита”.
Така и станало.
Източник: glasove
