вторник, 22 септември 2015 г.

Хранителни свойства на кестените.

Кестените имат ниско съдържание на мазнини, много витамин С, фосфор, калий и др. Кестенът съдържа два пъти повече нишесте от картофите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в Япония, Китай и Южна Европа.


Различните
сортове кестени имат приблизително еднакъв състав, но различни вкусови качества. В пресните очистени кестенови плодове се съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза. От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).
Те съдържат и значителни количества минерални соли, главнокалий 707 мг%, фосфор 87 мг%, магнезий 45 мг%, калций 33 мг%, натрий 1.5 мг% и желязо 1.3 мг%, както и микроелементите мед, флуор и силиций. В кестените се
съдържат и витамините С 27 мг%, РР 87 мг%, В2 0.24 мг%, В1 0.2 мг% и А 80 мг%.

Здравословни ползи от кестените

Кестенът е широколистно дърво, което расте на Балканския полуостров. Сигурно ще ви е интересно да разберете, че семената, листата, кората и цветовете му се използват като лек за редица заболявания. Например екстракт от кестен лекува хронична венозна недостатъчност, варикозни вени, болки в краката, подувания на глезените. Но се оказва, че активната съставка в кестена аексин може да се пребори успешно и с излишните килограми.
   Учените от университета Чунгам в Корея, откриха че аексинът пречи на усвояването на мазнините от храната, задържайки отделянето на ензима, който ги разгражда в стомаха. Така екстракта от кестен може да ви помогне не само да имате по-слаба фигура, но ще укрепи и вените ви. Аексинът ще намали загубата на течности от вените ви, стягайки стените им и стеснявайки процепите, през които те могат да минат. А това ще попречи и на задържането на излишната вода в тялото, натрупана в мускулите и под кожата.

                                         Кестените –изкушението на есента
                                                          полезно и вкусно

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за

пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.


Съвети за печени кестени:
Най-напред си осигурете около килограм кестени. 
Съвет: избирайте такива с хубава, лъщяща обвивка. Даже е добра идея преди да ги опечете, да ги оставите да престоят няколко дни.
  •  Предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса.
  • С помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените. Не прекалявайте с хирургическата намеса обаче, защото ако разрезът е прекалено голям, има опасност кестените да започнат да пукат във фурната.
Съвет: важно е да сте подбрали подчертано твърди кестените, защото те са по-податливи на обработка.
Меките се разпадат лесно. 
Готовите кестените подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, докато обвивката им се разтвори леко.
Съвет: от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно.
  • После изключете фурната и ги оставете за малко в нея.Накрая ги прехвърлете в голяма купа. Обелете ги един по един и ги консумирайте, докато още са топли.
Съвет: Ако под обвивката забележите черни петна, не ги яжте. Това е сигурен белег, че са развалени.
Рецепта за варени кестени
Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.



Диви кестени
Дивите кестени, които по принцип са отровни и не са годни за консумиране, също имат редица здравословни качества:

церят разширени вени и ни помагат да спим спокойно
Дивите кестени, известни още като конски, действатпротивовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария.В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.
Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестенитеукрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящихемороиди те оказват добър лечебен ефект.
Екстрактът се използва и в козметичната промишленост като съставка на кремове против слънчево изгаряне. Препоръчва се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и от употребата му при хипертрофия на простатата (уголемяване на простатната жлеза) и варикоцеле (разширени вени на скротума). Клинично е доказано благоприятното действие на извлек от кестени при синуити.
Срещу главоболие и лош сън народните лечители препоръчват да се спи върху кестени, поставени под възглавницата. Във всеки случай това има психотерапевтичен ефект.
Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти па ден. Може да се направи и отвара от корите или листата на дивия кестен. За целта 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
Разумно е тези рецепти да се прилагат след консултация с лекар, като помощно средство към основното лечение, което той е предписал.